Гореме

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гореме
Общи данни
Население 52 души[1] (15 юни 2022 г.)
1,86 души/km²
Землище 282 km²
Надм. височина 670 m
Пощ. код 2834
Тел. код 074346
МПС код Е
ЕКАТТЕ 16033
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ОЗ)

Горѐме е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година[2] в резултат от Балканската война.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гореме се намира в планински район в историко-географската област Каршияка. Разположено на източните склонове на Малешевска планина, в югоизточното подножие на Горемски рид на надморска височина около 700 м. Климатът е преходносредиземноморски с планинско влияние, зимен максимум и летен минимум на валежите (средногодишна валежна сума около 750 мм). През землището на селото текат Цапаревска река (ляв приток на река Струма) и нейният приток Горемска река. Преобладават излужени канелени горски почви.

Населението на село Гореме, наброявало 759 души при преброяването към 1934 г. и 862 към 1956 г., намалява до 283 към 1985 г. и 56 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 92 лица, за 86 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 6 – „не отговорили“.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Старо селище (северозападно от Гореме) са открити останки от късноантично селище. Североизточно от него, в местността Кръсто, има античен некропол. Оттук произхожда колективна находка от около 1600 медни византийски монети от края на XII и първата половина на XIII век. Средновековното селище е възникнало в местността Църковен (около 9 км северозападно от Гореме) като пръснато поселение на животновъди. Според Йордан Заимов се е наричало Църковене или Църковяне. През първата половина на XVII век жителите му го напускат и се установяват на мястото на днешното село.

С имената Гореми и Горелина селото се споменава в османски регистри от 1611 – 1617, 1650 и 1660. Поминък на населението през XIX век са животновъдството (овце, кози, свине) и земеделието (царевица, ръж, ечемик). През 1860 на мястото на малък параклис от 1804 е построена църкватаСвети Димитър“ (паметник на културата).

През Възраждането Гореме е неголямо селище с чисто българско население, числящо се първоначално към Мелнишката каза, а след 1878 към Петричката каза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гореме (Gorémi) е посочено като село с 82 домакинства с 220 жители българи.[5]

По време на Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879 е сформирана местна чета с войвода Стоян Янчов. В Гореме и селата Добри лаки и Игралище се съсредоточават около 400 доброволци. Петима души от селото подписват петицията на бежанци от Македония до генералния консул на Великобритания в София с молба да бъдат освободени от османско владичество (5 декември 1878).

През 1890 година е открито начално училище. Училищната сграда е построена със средства на Мите Бръкадански. В края на XIX век Васил Кънчов в известната си статистика („Македония. Етнография и статистика“) споменава селото под името Гореме с 800 жители българи християни.[6]

В селото е създаден един от първите комитети на ТМОРО в Каршияка (преди 1900). През 1901 година селото е посетено от Гоце Делчев. Тук той научава новината за Солунската афера. По време на Горноджумайското въстание през есента на 1902 година Гореме е един от главните въстаннически центрове в Петричко.[7] Активна революционна дейност развива учителят Стоян Стаменов, войвода на местната чета, която по време на въстанието през 1902 води тежък бой с турска войска близо до селото. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание 1903 година четата е разбита от турците.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 976 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 16 ученици.[8]

По време на Балканската война 1912 – 1913 година Александър Ханджийски и Атанас Цветков от Гореме превеждат през Малешевска планина дясната колона на Седма Рилска дивизия, която се явява в тила на турската войска, укрепена в Кресненския пролом. При избухването на войната четирима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Поминък на населението и след 1912 година са земеделието и животновъдството. През 1933 година е учредено кредитното кооперативно сдружение Доверие. След 1914 жители от Гореме презаселват село Будилци. През 1958 година е основано ТКЗС, от 1968 – към Горско стопанство (днес Държавно лесничейство) в село Цапарево. След 1956 година населението намалява поради постоянни изселвания към Сандански, Струмяни и Благоевград.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е голяма трикорабна псевдобазилика, с външна галерия от юг и от запад. Художествената стойност в интериора имат дървените касетирани тавани с две слънца върху централния таван, рисуваният иконостас.

Архитектурният облик на Гореме се определя от по-стари къщи от типа огражденско-малешевска къща, от тях 4 са паметници на културата. Частично проведената улична регулация е променила възрожденската селищна структура. Селото е купно. То е електрифицирано и водоснабдено. Началното училище Гоце Делчев от 1948 до 1986 е основно.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гореме

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Кирил. Гореме от древността до днес, Бургас, 2007.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 77.
  3. Справка за населението на с. Гореме, общ. Струмяни, обл. Благоевград
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Гореме, община Струмяни, област Благоевград
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 188.
  7. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.207.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 838.
  10. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония