Велющец
| Велющец | |
  Велющец  Велющец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 души[1] (15 март 2024 г.) 0,162 души/km² |
| Землище | 13,554 km² |
| Надм. височина | 746 m |
| Пощ. код | 2849 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 10608 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
| Велющец в Общомедия | |
Велю̀щец (срещано и като Велю̀шец) е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 г.[2] в резултат от Балканската война.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 7 |
| Българи | 7 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Велющец се намира на около 48 km южно от областния център Благоевград и около 8 km югозападно от общинския център Струмяни. Разположено е в Малешевска планина, по левия (северозападния) долинен склон на един от десните притоци на Седелска река (ляв приток на река Струма). Надморската височина е в интервала около 680 m в западния край на селото и около 640 m в югоизточния му край, при общ наклон на терена на югоизток към реката.
Общински път без асфалтова настилка води на изток от Велющец и свързва селото след разклон: вляво – с третокласния републикански път III-1008 и по него на изток със село Микрево; вдясно – с общинския път към селата Игралище и Никудин на запад, а на изток – през село Палат със село Вълково и третокласния републикански път III-1082 при него. Подобен път на юг води от Велющец до Игралище.
Землището на село Велющец граничи със землищата на: село Микрево на север; село Палат на изток и югоизток; село Махалата на югозапад; село Седелец на северозапад.
Населението на село Велющец, наброявало 354 души при преброяването към 1934 г. и 403 към 1946 г., намалява до 31 към 1985 г. и 4 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 7 лица, за 7 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[5]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Рождество Богородично“ от 1858 година е обявена за паметник на културата.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Велюшица (Vélouchitsa) е посочено като село с 52 домакинства и 150 жители българи.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Велющец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велющец
Гавраил (Гаврил) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 35 (40)-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Дончо Златков, 14 воденска дружина[9]- Надка Вълчанова (р. 1948), българска народна певица
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 56.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за населението на с. Велющец, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 2022-08-11. Посетен на 2022-05-02.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Велющец, община Струмяни
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 141.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 144 – 145.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 25.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
