Врабча (Пирин)
Тази статия е за бившето село в Пиринска Македония. За селото в Трънско вижте Врабча. За улицата в София вижте Врабча (улица).
| Врабча | |
|---|---|
| — бивше село — | |
  Врабча  Врабча |
|
| Страна |
 България |
| Област | Област Благоевград |
| Община | Струмяни |
Врабча е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на Община Струмяни, област Благоевград.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се е намирало в западното подножие на Пирин в землището на днешното село Илинденци. Разположено е било на 5 километра северозточно от село Илинденци и на 11 километра североизточно от общинския център Струмяни.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото възниква като чифлик в Османската империя и е съставено от две махали Горно Врабче и Долно Врабче. След Кресненско-Разложкото въстание, в което жителите му участват, селото е изгорено и част от жителите му бяга в Свободна България. Десет жители на Врабча подписват молба до британския генерален консул да бъдат освободени от османска власт.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Врабци (Vrabtsi) е посочено като село в Мелнишка каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[2]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вранци живеят 220 души, всички българи християни.[3]
В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Врапча (Vraptcha) има 176 българи екзархисти.[4]
Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Двама души от Врабча се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война селото остава в България. След Първата световна война населението му намалява поради изселване в съседното село Белица. В 1920 година има 195 жители, а в 1926 – 130. След 1926 година жителите на Врабча окончателно се изселват и селото е закрито в 1937 година.[6] В центъра на Врабча има мраморна чешма.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Врабча
Вангел Димитров Панев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, четата на Миладин Тренчев[7]- Яне Цветков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 14 воденска дружина[8]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 158 – 159.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 – 143.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 192 – 193
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
| |||||||||||
Портал „
