Врабча (Пирин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за бившето село в Пиринска Македония. За селото в Трънско вижте Врабча. За улицата в София вижте Врабча (улица).

Врабча
— бивше село —
Страна Флаг на България България
Област Област Благоевград
Община Струмяни

Врабча е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на Община Струмяни, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е намирало в западното подножие на Пирин в землището на днешното село Илинденци. Разположено е било на 5 километра северозточно от село Илинденци и на 11 километра североизточно от общинския център Струмяни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото възниква като чифлик в Османската империя и е съставено от две махали Горно Врабче и Долно Врабче. След Кресненско-Разложкото въстание, в което жителите му участват, селото е изгорено и част от жителите му бяга в Свободна България. Десет жители на Врабча подписват молба до британския генерален консул да бъдат освободени от османска власт.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Врабци (Vrabtsi) е посочено като село в Мелнишка каза с 30 домакинства и 100 жители българи.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Вранци живеят 220 души, всички българи християни.[3]

В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Врапча (Vraptcha) има 176 българи екзархисти.[4]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Двама души от Врабча се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война селото остава в България. След Първата световна война населението му намалява поради изселване в съседното село Белица. В 1920 година има 195 жители, а в 1926 – 130. След 1926 година жителите на Врабча окончателно се изселват и селото е закрито в 1937 година.[6] В центъра на Врабча има мраморна чешма.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Врабча
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Димитров Панев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, четата на Миладин Тренчев[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Цветков (1881 – ?), македоно-одрински опълченец, 14 воденска дружина[8]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 158 – 159.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 – 143.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  4. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. pp. 192 – 193
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  6. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 533.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 790.
     Портал „Македония“         Портал „Македония