Игралище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Игралище
Общи данни
Население 259 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26 174±0 km²
Надм. височина 819±1 m
Пощ. код 2848
Тел. код 074348
МПС код Е
ЕКАТТЕ 32322
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Струмяни
Емил Илиев
(РБ)

Игра̀лище е село в Югозападна България.Село Игралище е разположено в югоизточните склонове на Малешевска планина, на 900 м надморска височина. Намира се на 20 км западно от гр. Сандански и е свързано с асфалтов път с общинския център и града. Влиза в състава на община Струмяни, област Благоевград. До 1956 година името на селото е Игралища.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

В миналото мястото е избрано от нашите предци заради наличието на много извори на вода – около 10 – 15.

Климатът е планински, с чист въздух, земя – плодородна при дъждовна година.

Природните богатства – дъбови и букови гори, иглолистни – залесени в началото на 1946 г., дотогава е нямало нито едно борово дърво. Тук се намира и резерват „Соколата“, който разполага с вековни дъбови и букови гори, както и с новозалесени борови и кестенови. В миналото се е добивал много строителен материал, греди за къщите в селото и за обществените постройки. В землището има и подземни богатства – уранова руда, разработена и използвана през 80-те години на XX век. Виреят почти всички видове овощни дървета: череши, ябълки, сливи, круши и др. с отлични вкусови качества. До 1942 г. всяко семейство има лозе в местността „ Лозята”, засяти с памид и керацуда, които обаче са поразени от филоксерата.

Землището на Игралище граничи със селата Кръстилци, Махалата, Яково, Драгуш, Иваново, Крънджилица, Велющец и Палат.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Игралище е старо селище – в турските регистри се споменава в 1611 – 1617, 1650 – 1660 година. В том I от съчиненията на Васил Кънчов, който е бил училищен инспектор в Серския санджак по време на османската власт около 1890 г., като пътешественик е описал всички населени места в македония, като за с. Игралище е отбелязал, че имало 140 къщи.

За установяването на селото има две версии – едната е, че е създадено от славянските племена струмици и стримонци, когато са дошли по течението на река Струма през VI век и са открили в Малишевската планина подходящи условия за развитие на скотовъдство. През 1950 г. от Георги Божинов бяха намерени 50 монети в местността „Шумнатица“ от времето на Иван Асен, което означава, че селището е съществувало по това време. Другата версия е, че селището се е установило по времто на османската власт, когато турците са дошли по течението на река Струма, около 1400 година и нашите предци са отишли на по-безопасно място в Малишевска планина. Тази версия важи за всички села, разположени по планината. Според легендата името на село Игралище е произлязло така – всяко семейство е имало колиба по синора на селото, където са живеели, но всички са имали къщи в района на селото ни. В събота и неделя са идвали в селото и са правели събори, след което пак са се прибирали по колибите до другата неделя – и така хайде да отидем да играем. Мястото на съборите се е премествало много пъти. Като първо място се предава, че е било при Котрулската черница, после при Бураджийската къща, след построяването на черквата пред двора на черквата, след построяването на училището – пред училищния двор на старото училище, а днес пред Кметството. И така от мястото на увеселението е произлязло и името на село Игралище – да отидем да се наиграем.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Игралища (Igralischta) е посочено като село с 87 домакинства и 260 жители българи.[3]

Борбата против османската власт от нашите деди се е водила дълги години от известните наши представители – комити – Никола Котрулев, Андон Златков от село Палат, поп Димитър Пандилски и др. Най-важното в борбата против владичеството е участието на игралищенци в Кресненско – Разложкото въстание през 1878 г., против решението на великите сили на Берлинския конгрес, на който не се признава Санстефанска България. В нашето село се подписва петиция от старейшините на селата Игралище, Добри лъки и Гореме против Берлинския договор с искане да останем в пределите на майка България. Под ръководството на Димитър Попгеоргиев, роден в село Берово, 400 души въстаници се съсредоточават в село Игралище, Добри лъки и Гореме. Провежда се събрание в село Игралище от старейшините на селата на Малишевска планина „ за управление на областта след въстанието”.

Както е известно през февруари 1879 г. въстанието е потушено, селата в Яката са превзети и опожарени. За потушаване на въстанието в Кършияка турците изпращат 800 свои аскери и баши бозук, предвождани от Хюсеин бей. Най-тежките боеве се водят по бреговете на река Лебница. След потушаването на въстанието борбата не спира.

През 1901 г. в селата по Кършияка започва подготовката за Илинденското въстание. По решения на Серския революционен комитет в село Цапарево е назначен за учител Христо Куслев, роден в гр. Кукуш. Той започва изграждането на комитети на ВМРО във всички села на територията на Малишевска планина. Около 1901 г. основава такъв комитет и в село Игралище, на който пръв войвода става Ангел Терзийски, а след него Иван Агата и др.

По време на османската власт най-силно е било влиянието на Андон Златков (Дончо) от село Палат. Като ръководител на ВМРО той много е настоявал за присъединяването ни към България. На един събор на „Свети дух“ в село Игралище пристига Яне Сандански. Той ръководи ВМРО в „Мелнишката кааза“. Дончо и Яне се срещат с местното ръководство в Шуманската къща. На тази среща Дончо се противопоставя на Яне с думите: „ Яне, аз действам тук в Малешевско, ти тук си нямаш работа, ти си работи в Мелнишката кааза, оттатък река Струма”.

Дейността на ВМРО продължава и след освобождението ни от османска власт през октомври 1912 г. Ръководител на ВМРО е Иван Попов (Масин), роден в село Цапарево, на всички села в Малишевска планина. През 1933 г. той организира среща на местните войводи с Иван Михайлов (Ванче). Срещата се провежда в местността „Радков мост“. Била е много тържествена, от всички села са пристигали с печени агнета, за да посрещнат Иван Михайлов.

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Административно управление[редактиране | редактиране на кода]

Село Игралище по време на османската власт е било към Петричката кааза. Селото е било рая, а съседните села са били турски чифлици, т.е. владения на отделен турчин. По време на османската власт в нашето село е имало турска казарма, в местността „Кръшлата“. Преди построяването на казармата турските войници са живеели в Дамянската къща на Стою Дамянов и в Лукарската къща.

След освобождението около 15 октомври 1912 г. от 50-ти полк на десния отряд на Седма Рилска Дивизия, командвана от ген. Георги Тодоров, с пристигането на воините в селото, селяните ги посрещат на Люлката. Воините свалят фесовете от главите на млади и стари, като им казват „ Край на феса” и набучили фесовете на щиковете на пушките си. Четата на Андон Златков от село Палат, с четници от Игралище и съседни села подпомагат воините от 50-ти полк при освобождението на село Игралище и останалите села. Слад освобождението, нашето село става общински център към Петричка околия. В състава на общината влизат селата Иваново, Крънджилица, Никудин, Добри лаки, Г. Рибница, Махалата, село Клепало и Колибите.

През 1951 г. Игралище минава към Санданска околия, през 1959 г. минава на община към село Струмяни, а от 1968 г. отново става общински център на селата Никудин, Махалата, Велющец и Колибите. От 1973 г. пак минава към община село Струмяни.

Няколко думи от кои фамилии са общинските кметове и кметски наместници в село Игралище от 1913 г. до 2002 г.: Пръв общински кмет е бил Иван Котрулев, следван от Иван Цирков, Кръскьо Дамянов, Тодор Терзийски, Георги Георгиев, Иван Агата*, Никола Богданов, Златко Тасев от село Хърсово, завършил образованието си в Цариград – Турция, Кирил Смилянов от село Яково, Вангел Алексиев, Любин Георгов – общински кметове в село Никудин.

Когато селото не е било общински център кметски наместници са били: Андон Ковачев, Лазар Тодоров, Петър Бучкаров, Васил Бураджията, Георги Златков, Кирил Дончев, Иван Котрулев, Андон Щуманов, Благой Бучкаров, Борис Станов.

Общински кметове след 1968 г. са: Илия Дончев от с. Никудин, Христо Търнев от село Дрен – Радомирско и Васил Якимов от с. Игралище, който е бил кмет до 1974 г. Тогава отново сме на общински център към село Струмяни с кметове Светла Богданова – първата жена кмет от с. Игралище, следвана от Валери Димитров и сега през 2001 г. Иван Стоев (Комаров). Секретар бирници към община с. Игралище: Илия Попниколов от с. Гега, Серафим Бакалов от с. Баскалци, Георги Арнаудов от гр. Петрич и като финансови са работили Борис Станоев, Асен Мирков и Стоян от Махалата.

Култура и образование[редактиране | редактиране на кода]

Културата, както в село Игралище, така и в останалите настъпва бавно поради откъснатостта от големите околийски центрове. Независимо от това я имаше според местните условия. Хора се играеха всяка неделя, на Коледа, на Иванов и Йорданов ден, на Лазарица. Събори с гости от другите села се правеха на Гергьов ден, Свети Дух и Богородица. В селото бяха установени три събора, а в останалите села по един на година. В неделите и на другите събори за свирене се използваха: сворчета, гайди, кларинети, тъпани кеменета и тамбури. През 1931 г. ВМРО закупува комплект музикални инструменти. За да играят хора се изпълняваха и хороводни народни песни. За сватби и събори се привличаха да свирят срещу заплащане цигани с две зурни и един тъпан. Като свирачи на народните инструменти се помнят – Васил Чаев, М. Котрульо, Димитър Котрульо на кларинети и тъпан. Много години на кларинети свириха Христо Алесов и Иван Стипцаро, А Костадин Тенков на тъпана, а също и Стоян и Георги Нушеви на гайда. Известен майстор на кемене беше Георги Савчов (Пампо). Голям майстор и изпълнител на акордеон на народни песни и хора бе Георги Попето.

Читалището е основано през 1952 г. От архивите, които са запазени в него, не може да се намери нищо за учредителите. Намират се само фактури за сметки за разходи за телефон, пощенски услуги, абонаменти, командировъчни и други. Името на читалището е „Димитър Благоев“. Смята се, че хората участвали в организации като БЗНС, ОФ, Младежката и др. са вършели и дейността в читалището. Фактически читалището е развивало дейност от 1968 г. с читалищен секретар – библиотекар Кирил Апостолов. Той работи до 15 август 1971 г. оттогава до днес като секретар – библиотекар работи Верка Станоева. Също като секретари са работили Йорданка Вангелова Георгиева и Виолета Иванова Ризова. Читалището разполага с библиотека от 7200 тома литература и киносалон с 130 места. Към читалището работи постоянно действащ колектив за художествена самодейност. С парична помощ от Горско стопанство, село Цапарево, са направени и костюми за самодейците. Голяма гордост за читалището са самодейците с техните изяви. Няма събор „Пирин пее“, на който те не са участвали. Имат и получени медали – Златни медали от Копривщица, участие и Бронзов медал от Шестия Републикански фестивал на художествената самодейност, Грамота и второ място в прегледа на художествената самодейност посветен на 80 години от Организираното профсъюзно движение на работниците от Горското стопанство, Грамота за участие във фолклорния празник „Струма пее“ с. Невестино, Кюстендилско (1988 – 1989 г.). Със своята дейност читалището е участвало на събори в общината, както и в културния и политически живот на селото. На сцената на читалището са гостували и много групи от Благоевград, Микрево, Огражден, Петрич, София и др.

През 1896 г. в селото ни е възникнала нуждата от образование. Открива се училище във Фрековската къща с учител Георги Стойков от с. Горна Рибница. След Френковската къща децата са учили в Бураджийската, в стаята до черквата, а след това в новопостроеното училище през 1912 г. До 1919 г. училището е било начално, през 1920 – 1921 г. се открива пълна прогимназия с пансион към нея. В прогимназията учат децата от селата Игралище, Кръстилци, Яково, Иваново, Крънджилица, Колибите, Махалата, Велющец, Микрево и Палат. До 1912 г. учителите са били на издръжката на този, на когото децата са ученици.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е на 15 август Голяма Богородица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Игралище

Андон Златковот от село Палат, поп Димитър Пандилски, Ангел Терзийски, Иван Агата, Станоя Дамянов

  • Flag of Bulgaria.svg Иван Димитров, Стою Митрев и Димитър Костадинов, дейци на ВМОК[6]
Загинали във войните 1915 – 1918
  • Flag of Bulgaria.svg Вангел Богданов, Васил Лигов, Гавраил Панов, Георги Сугарето, Георги Лукарски, Григор Пандилски, Стоян Царски
Загинали във Втората световна война 1944 – 1945
  • Flag of Bulgaria.svg Борис Лукарски, Георги Велков, Илия Царски, Милуш Кьосовски, Любин Дзамбовски

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. "Малешевска планина – с. ИГРАЛИЩЕ", о.з. подп. ВАСИЛ ВАНГЕЛОВ СТОЕВ, 2005 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144 – 145.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.848.
  5. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  6. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 336.
     Портал „Македония“         Портал „Македония