Кърпелево
| Кърпелево | |
  Кърпелево  Кърпелево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 15 души[1] (31 декември 2024 г.) 1,04 души/km² |
| Землище | 14,465 km² |
| Надм. височина | 618 m |
| Пощ. код | 2825 |
| Тел. код | 07434 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40957 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Струмяни Емил Илиев (Обединени земеделци; 2011) |
Кърпѐлево е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 г.[2] в резултат от Балканската война.
Население)
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 37 |
| Българи | 29 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 8 |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Кърпелево се намира на около 40 km южно от областния център Благоевград, около 7 km западно от общинския център Струмяни и около 16 km северозападно от град Сандански. Разположено е в югоизточните разклонения на Малешевската планина, на около 4 km запад-югозападно от село Каменица и 5 km от десния (западния) бряг на река Струма.
Надморската височина при църквата „Успение Богородично“ в югоизточната част на Кърпелево е около 565 m и нараства в северозападния край до около 640 m, а в южния – до около 610 m.
Общински път без асфалтова настилка води на запад от Кърпелево към село Вракуповица, а на изток – към село Каменица.
Землището на село Кърпелево граничи със землищата на: село Вракуповица на север; село Горна Крушица на североизток; село Каменица на изток; село Микрево на изток и югоизток; село Седелец на юг; село Цапарево на югозапад; село Гореме на запад.
Населението на село Кърпелево, наброявало 299 души при преброяването към 1934 г. и 429 към 1946 г., намалява до 22 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 37 лица, за 29 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 8 – „не отговорили“ .[5]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Успение Богородично“ е от 40-те години на XIX век.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кърпел (Kërpel) е посочено като село с 38 домакинства и 110 българи.[7]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кърпелово
Митре Павлов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 166.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за населението на с. Кърпелево, общ. Струмяни, обл. Благоевград // Архивиран от оригинала на 15 май 2022. Посетен на 15 май 2022.
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Кърпелево, община Струмяни
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 495.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||
