Дървовидна хвойна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дървовидна хвойна
Juniperus excelsa ssp Bra68.png
Природозащитен статут
Status iucn2.3 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
отдел: Pinophyta Голосеменни
клас: Pinopsida Иглолистни
разред: Pinales
семейство: Cupressaceae Кипарисови
род: Juniperus Хвойна
вид: Juniperus
excelsa
Дървовидна
хвойна
Научно наименование
Уикивидове Juniperus excelsa
дървовидна хвойна в Общомедия

Дървовидната хвойна (Juniperus excelsa) е вид дърво или нисък храст от семейство Кипарисови (Cupressaceae). То е защитен вид - включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Горите от дървовидна хвойна като местообитание са в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие и са приоритетни за опазване.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Цъфти в периода март-април. На височина достига до 15 m. Листата са люсповидни, разположени срещуположно. Галбулите ("плодовете") са сферични с диаметър от 7 до 12 mm, и са покрити със сивосинкав налеп.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Дървовидната хвойна е разпространена по сухи и скалисти склонове. В България расте на места със средиземноморски климат по стръмни склонове на дълбоки клисури - в Западни Родопи (над град Кричим - резерват "Изгорялото гюне"), в района на Чепеларска река около Асеновград в ограничени количества, а по-масово се среща в долината на река Струма и нейните притоци. В резерват „Тисата“, общ. Кресна е обявен с цел защита на вида и там могат да се наблюдават най-представителните съобщества в България. Дървовидната хвойна може да се срещне на височина между 100 и 300-400 м, а при подходящи условия (южни и светли склонове на речните долини) може да расте и при по-висока надморска височина – напр. долината на Влахина река.[1]

Фактори с отрицателно въздействие[редактиране | редактиране на кода]

Отрицателно въздействие върху горите от дървовидна хвойна имат следните фактори: сечи, паша на домашни животни, горски пожари, инфраструктурни проекти (ВЕЦ-ове, плановете за строеж на магистрала Струма през Кресненското дефиле). Промените в климата (засушаването), навлизането на чужди видове, паразитите също имат негативно влияние.[1]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Интересно е че хвойните съдържат в тъканите си (особено в шишарките) етерични ароматни масла, които се използват в медицината и парфюмерията. Шишарките на обикновената хвойна например се използват за ароматизиране на напитката джин.