Игнатий II Самоковски
| Игнатий Ιγνάτιος | |
| гръцки духовник | |
| Роден |
около 1800 г.
Лерос, Османска империя |
|---|---|
| Починал | |
Игнатий (на гръцки: Ιγνάτιος, Игнатиос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден около 1800 година на Лерос. В 1818 година заминава за Цариград и учи във Великата народна школа в Ксирокрини (Куручешме). Служи като дякон на патриарх Евгений II Константинополски (1821 – 1822). По време на управлението на патриарх Хрисант I Константинополски (1824 – 1826) е назначен за трети патриаршески дякон, след което е повишен във[ неясно? ] и след една година – във велик архидякон.[1]
На 19 юни юни 1829 година Игнатий е ръкоположен за митрополит на Самоковската епархия.[1] Игнатий не е посрещнат добре в епархията си, тъй като е грък, а недоволството на самоковци се засилва и от злоупотребите на Игнатий.[2] В 1836 година е избран за митрополит на Арта, но изборът е анулиран на 20 октомври 1836 година и Игнатий остава самоковски митрополит.[1] На 16 ноември 1837 година е уволнен[1] и е заточен в Трапезунд.[2]
През септември 1841 година уволнението му е отменено и той е избран за босненски митрополит. Умира в Цариград на 10 март 1852 година в резултат на перикардит. Погребан е в „Животворящ източник“ във Валукли.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Πόσνας και Σεραγίου κυρός Ιγνάτιος. (περ. 1800-1852) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 13 април 2022 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 147.
- ↑ Христофоров, Асен Г. Самоков. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1962.
| Игнатий | → | самоковски митрополит (юни 1829 – 16 ноември 1837) |
→ | Йеремия |
| Амвросий | → | дабробосненски митрополит (септември 1841 – 10 март 1852) |
→ | Прокопий |
