Леонтий Елевтериадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леонтий
Λεόντιος
гръцки духовник
Роден
Починал

Образование Атински университет

Леонтий (на гръцки: Λεόντιος, Леонтиос) е гръцки духовник, митрополит Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Янина със светската фамилия е Елевтериадис (Ελευθεριάδης). Преподава в цариградското девическо училище Запио. През ноември 1882 година става дякон.[2] Завършва Богословския факултет на Атинския университет. Служи като протосингел на Солунската митрополия при митрополит Григорий.[1]

На 29 септември 1885 година е избран за китроски епископ от епархийския синод в църквата „Свети Димитър“ в Солун.[3][2] На 10 април 1892 година е кандидат за дринополски митрополит, а на 12 август 1893 година е избран за парамитийски епископ.[2][4] През юни 1895 година епархията му е повишена в митрополия. На 13 февруари 1896 година става филаделфийски митрополит.[5][1]

На 29 април 1899 година наследява Константин Хадзиапостолу като мелнишки митрополит. На поста остава до 15 (27) февруари 1901 година.[6][7] В Мелник не предприема активни действия срещу разширяващото се българско просветно и църковно движение и затова е прехвърлен.[1]

В 1901 година става касандрийски архиепископ в Полигирос. Остава на поста до 8 август 1903 година, когато е преместен за митрополит в Енос.[8] Остава начело на Еноската епархия до 1907 година, когато подава оставка.[9][1] През 1911 година е назначен за патриаршески екзарх в Мецово, но решението среща силна съпротива сред населението в Екзархията, което издига кандидатурата на мецовчанина архимандрит Йеротей. На 28 януари 1912 година решението за назначаване на Леонтий в Мецово е отменено.[1]

Умира през януари 1918 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Αίνου κυρός Λεόντιος. (;-1918). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 21 септември 2017.
  2. а б в Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. σ. 88. Посетен на 11 август 2014.
  3. Β. Δ. Καλλίφρονος, Εκκλησιαστική Επιθεώρησις, περίοδος Γ', τ. 3, έν Κωνσταντινουπόλει 1875, σ. 51.
  4. Κατάλογος Επισκόπων. // Ιερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος. Посетен на 11 август 2014.
  5. ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΕΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΑΙ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ. // Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας. Посетен на 11 август 2014.
  6. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014.
  7. www.aposerres.gr Посетен на 3 април 2012.
  8. Πίνακας Επισκόπων και Αρχιεπισκόπων Κασσανδρείας
  9. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 55. Посетен на 12 август 2014.
Йоаникий китроски епископ
(29 септември 1885 – 12 август 1893)
Николай
Йоан парамитийски епископ
(12 август 1893 – юни 1895)
-
- парамитийски и филятески митрополит
(юни 1895 – 13 февруари 1896)
Константин
Стефан филаделфийски митрополит
(13 февруари 1896 – 29 април 1899)
Леонтий ΙΙΙ
Константин мелнишки митрополит
(29 април 1899 – 27 февруари 1901)
Йоаким
Прокопий касандрийски митрополит
(27 февруари 1901 – 1903)
Йоан
Герман еноски и траянуполски митрополит
(8 август 1903 – 27 януари 1907)
Йоаким
     Портал „Македония“         Портал „Македония