Леонтий Елевтериадис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леонтий
Λεόντιος
гръцки духовник
Роден
Починал
януари 1918 г.

Леонтий (на гръцки: Λεόντιος, Леонтиос) е гръцки духовник, митрополит Вселенската патриаршия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Янина със светската фамилия е Елевтериадис (Ελευθεριάδης). Преподава в цариградското девическо училище Запио. През ноември 1882 година става дякон.[2] Завършва Богословския факултет на Атинския университет. Служи като протосингел на Солунската митрополия при митрополит Григорий.[1]

На 29 септември 1885 година е избран за китроски епископ от епархийския синод в църквата „Свети Димитър“ в Солун.[3][2] На 10 април 1892 година е кандидат за дринополски митрополит, а на 12 август 1893 година е избран за парамитийски епископ.[2][4] През юни 1895 година епархията му е повишена в митрополия. На 13 февруари 1896 година става филаделфийски митрополит.[5][1]

На 29 април 1899 година наследява Константин Хадзиапостолу като мелнишки митрополит. На поста остава до 15 (27) февруари 1901 година.[6][7] В Мелник не предприема активни действия срещу разширяващото се българско просветно и църковно движение и затова е прехвърлен.[1]

В 1901 година става касандрийски архиепископ в Полигирос. Остава на поста до 8 август 1903 година, когато е преместен за митрополит в Енос.[8] Остава начело на Еноската епархия до 1907 година, когато подава оставка.[9][1] През 1911 година е назначен за патриаршески екзарх в Мецово, но решението среща силна съпротива сред населението в Екзархията, което издига кандидатурата на мецовчанина архимандрит Йеротей. На 28 януари 1912 година решението за назначаване на Леонтий в Мецово е отменено.[1]

Умира през януари 1918 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Αίνου κυρός Λεόντιος. (;-1918). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 2017-09-21.
  2. а б в Γλαβίνας, Απ. Επίσκοποι Κίτρους κατά την τουρκοκρατίαν επί τη βάσει των πηγών. „Μακεδονικά“, XVIII, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1978. с. 88. Посетен на 2014-08-11.
  3. Β. Δ. Καλλίφρονος, Εκκλησιαστική Επιθεώρησις, περίοδος Γ', τ. 3, έν Κωνσταντινουπόλει 1875, σ. 51.
  4. Κατάλογος Επισκόπων. // Ιερά Μητρόπολις Κίτρους, Κατερίνης και Πλαταμώνος. Посетен на 2014-08-11.
  5. ΔΙΑΤΕΛΕΣΑΝΤΕΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΙΤΑΙ ΤΗΣ ΙΕΡΑΣ ΜΗΤΡΟΠΟΛΕΩΣ. // Ιερά Μητρόπολις Παραμυθίας, Φιλιατών, Γηρομερίου και Πάργας. Посетен на 2014-08-11.
  6. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-12-05.
  7. www.aposerres.gr Посетен на 3 април 2012.
  8. Πίνακας Επισκόπων και Αρχιεπισκόπων Κασσανδρείας
  9. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitans with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 March 2009. ISBN 978-1434458766. с. 55. Посетен на 2014-08-12.
Йоаникий китроски епископ
(29 септември 1885 – 12 август 1893)
Николай
Йоан парамитийски епископ
(12 август 1893 – юни 1895)
-
- парамитийски и филятески митрополит
(юни 1895 – 13 февруари 1896)
Константин
Стефан филаделфийски митрополит
(13 февруари 1896 – 29 април 1899)
Леонтий ΙΙΙ
Константин мелнишки митрополит
(29 април 1899 – 27 февруари 1901)
Йоаким
Прокопий касандрийски митрополит
(27 февруари 1901 – 1903)
Йоан
Герман еноски и траянуполски митрополит
(8 август 1903 – 27 януари 1907)
Йоаким
     Портал „Македония“         Портал „Македония