Фотини Пападимитриу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фотини Пападимитриу
Φωτεινή Παπαδημητρίου
гръцка учителка и революционерка
Родена
Починала

Фотини Алата-Пападимитриу (на гръцки: Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου) е гръцка учителка и революционерка, деятелка на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в 1885[1] или 1886 година в източномакедонския град Сяр, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Баща ѝ е капитан на гръцка андартска чета.[1] В 1901 година завършва Григориадиевото училище в града. В същата година е изпратена като учителка в голямото гъркоманско село Старчево. Фотини е гръцка учителка в селото с прекъсвания от 13 ноември 1901 година до 1911 година, подпомогната от майка си Евдокия, която знае български език.[2][3]

Присъединява се към гръцката въоръжена пропаганда в Македония и развива широка дейност. В неделя, 12 декември 1904 година[1] четата на Дончо Златков напада Старчево и принуждава селяните да предадат гръцките учители Фотини Алата и Андонис Плумис. Селото обаче е спасено от намесата на османски части.[4][5] Алата и Плумис се спасяват в Петрич, където са подпомогнати от митрополит Ириней Мелнишки. Алата става гръцка учителка във Валовища, но с помощта на Ириней се завръща в Страчево, където продължава учителската си работа от 1907 до 1911 година.[1] Напуска Старчево окончателно, когато се жени за Атанасиос Пападмитриу в 1911 година.[6]

В 1920 година съпругът на Фотини умира и тя се установява в село Копач, като учителка в 1921 година. Остава на този пост до 1924 година.[7] След това преподава в серските села Димитрич от 1924 до 1939 година и в Къспикеси от 1939 до 1948 година. В 1948 година се пенсионира в напреднала възраст. Умира на 2 юли 1972 година.

Фотини Алата-Пападимитриу е наградена от Атинската академия за приноси ѝ в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[6][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 73. (на гръцки)
  2. Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου: μια 16χρονη δασκάλα του Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 26 юни 2014.
  3. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 34. Посетен на 26 юни 2014.
  4. Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904–1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 261, 262, 263
  5. Ιωάννης Σ. Κολιόπουλος (επιστημονική επιμέλεια), Αφανείς, γηγενείς Μακεδονομάχοι, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, University Studio Press, Θεσσαλονίκη, 2008, σελ. 147
  6. а б Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου: μια 16χρονη δασκάλα του Μακεδονικού Αγώνα. // Αντέχουμε, 8 октомври 2013. Посетен на 5 ноември 2018.
  7. Αμπατζή, Θωμά. Η αρχαία Βέργη και το Κοπάτσι (Στοιχεία Ιστορίας). // Σέρρες, Οκτώβριος 2008. Посетен на 5 ноември 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония