Едуард Бойл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Бойл
Edward Boyle
британски политик, юрист, професор
Роден
1878 г.
Починал
1945 г. (67 г.)

Сър Едуард Бойл – втори баронет (на английски: Sir Edward Boyle, 2nd Baronet) е активен наблюдател на събитията на Балканския полуостров в течение на 4 десетилетия – от 1903 г. до годините на Втората световна война. Последователно е член, секретар и председател на Балканския комитет към Камарата на общините на британския парламент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сър Едуард Бойл – втори баронет, не бива да бъде бъркан с баща му сър Едуард Бойл – първи баронет (1848 – 1909) или със сина му сър Едуард Чарлз Гърни Бойл – трети баронет (1923 – 1981)[1]. И тримата са видни английски политици – членове на Консервативната партия в Обединеното кралство. Оригиналното фамилно име на рода е ирландското O’Boyle.

Преди избухването на Балканската война Едуард Бойл обхожда някои области на европейската част на Турция, по специално Македония, и докладите му дават повод на Балканския комитет да публикува манифест, в който се изтъква, че сведенията за убийства в Турция не са преувеличени, и се сезира английското обществено мнение. Посочени са убийства, изстъпления и произволи на младотурците и стремежите им да ислямизират християните в Европейска Турция.[2]

Самият Балкански комитет в Лондон е британска неправителствена организация, основана през 1903 г. и функционирала до 1946 г. с цел да подпомага балканската политика на британските управляващи среди. Пръв негов председател е лорд Джеймс Брайс, но скоро той отстъпва мястото си на Ноел Бъкстон. Под ръководството му и с подкрепата на брат му Чарлз Бъкстон Балканският комитет разгръща активна дейност в навечерието и по време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Застъпва се за каузата на България след поражението ѝ в Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), но без особени успехи. През 1925 г.[3] председател на Балканския комитет става сър Едуард Бойл, който дотогава е секретар на комитета.

Фондовете на българските дипломатически представителства в чужбина съхраняват интересни документи. Във фонд „Българска легация“ в Лондон е запазено предложението на Българската легация в Лондон от 22 февруари 1921 г. да се наградят с ордени 27 английски приятели на България по случай юбилея на Иван Вазов. Между тях са бившите депутати Ноел и Чарлз Бъкстон, секретаря на Балканския комитет в този момент сър Едуард Бойл, лейди Констанца Бойл – благотворителка в Македония и други.

Интерес представлява също кореспонденцията на Андрей Ляпчев и Никола Стоянов с Едуард Бойл от 1924 г. до 1933 г. във връзка с отношенията между България и Югославия, влошеното положение на българите във Вардарска Македония, опитите на сър Едуард да подпомогне България при сключването на заем с английски банки и други. Сър Едуард цени високо тези свои познанства, както и връзките си с Македонския национален комитет в София, и в статия за списание „Кънтемпъръри Ривю“ от 23 юни 1927 г. се произнася: „Македонските българи са най-здравите българи.“[4]

В началото на 1930 г. Балканският комитет се активизира в защита на българското население, останало в границите на Сърбия и подложено на жесток натиск от властите да го сърбизират, а самият сър Едуард подготвя и връчва през май 1930 г. Меморандум на британския външен министър в защита на българското население във Вардарска Македония.

Сър Едуард Бойл е един от посрещачите на генерал Владимир Вазов на лондонската гара „Виктория“ и допринася за достойното посрещане и престой на героя от Дойранската епопея в английската столица през май 1936 г.

В статия за списание „Кънтемпъръри Ривю“ от април 1939 г. сър Едуард поддържа българските претенции за връщане на Южна Добруджа и излаза на Бяло море[5]. Там той казва, че македонските славяни са се считали българи още далеч преди определянето на границите на Българската екзархия в 1870 г. и предлага на югославските власти да разрешат използването на български език в училищата и църквите в Южна Сърбия и дори да върнат на България част от македонските земи в знак на добра воля и за гарантиране на добри бъдещи взаимоотношения между двете страни.

При мисията на Стойчо Мошанов в Лондон сър Едуард му посредничи за установяване на контакти с английските политически среди.

На 24 май 1936 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, сър Едуард Бойл с одобрението на ръководството на Оксфордския университет и в присъствието на представители на българските официални институции връчва на ректора на Софийския университет Михаил Арнаудов точно копие на близо двестагодишния оксфордски жезъл като символ на академичната власт. Жестът е израз на признание на порасналия международен престиж на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[6] По време на тържествата по случай 50-годишнината на Софийския университет през май 1939 г. сър Едуард Бойл е сред най-почетните гости. Като скромен жест на благодарност за дългогодишната подкрепа университетът го удостоява с научната степен „Доктор хонорис кауза на правните науки“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония