Марко Лазаров
| Марко Лазаров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-късно от 1915 г.
|
| Марко Лазаров в Общомедия | |
Марко Лазаров Стоянов е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Марко Лазаров е роден през 1867 година в село Косача и там завършва основното си образование. През 1898 влиза в редиците на българската армия като подофицер, а и по това време вече е свързан с ВМОРО. На следващата година става член на Тайните Македоно-одрински подофицерски братства, чийто създател е поручик Борис Сарафов.
На 20 май 1901 Марко Лазаров влиза в четата на Даме Йонов, чието поле на действие е в Прекуридския район на Прилепско. Лятото на същата година е определен за войвода на една от районните чети в Прилепско, където наследява Мирче Ацев. Целта е Марко Лазаров да обучава изпратените му учители, а впоследствие и четници, и войводи от селските милиции. Тогава постоянни негови четници са Даме Попов от Долнени, Коста от Брезово и Стоян от Орле, и временни Алекси Бочварчето и Димко Гърданов от Прилеп, а четници се вербуват от Илия Биолчев, Милан Янчулев, Йордан Станков и други.[1]
Лазаров се разболява в края на 1901 и заминава за България, за да се лекува, като е заместен от четника си Даме Попов.[2] На следващата 1902 година отново е в Македония, но този път с четата на Димко Гърданов. Участва активно в Илинденско-Преображенското въстание с обучение и сформиране на чети. От септември 1906 година е помощник началник на пункта на ВМОРО в Кюстендил до обявяването на Хуриета през юли 1908.
Балканска и Междусъюзническа войни[редактиране | редактиране на кода]
Съдейства за създаването на Македоно-одринското опълчение. По време на Балканската война влиза в редиците на 3-та рота от 7-а Кумановска дружина на Македоно-одринското опълчение. Получава медал за храброст и е произведен в офицерски чин.[3] По-късно участва и в Междусъюзническата война през юни-юли 1913 година.
След двете войни отново е деен член на ВМОРО. Умира на бойния си пост, вероятно през 1915 година.[4][5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Матовъ, М. Войвода Марко Лазаровъ // Илюстрация Илиндень XII (10 (90). София, Издание на Илинденската Организация, декемврий 1937. с. 14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 136.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 255.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 91.
