Направо към съдържанието

Витолище

(пренасочване от Витолища)
Витолище
Витолиште
— село —
      
Герб
41.3117° с. ш. 21.5158° и. д.
Витолище
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина830 m
Население170 души (2002)
Пощенски код7508
МПС кодPP
Витолище в Общомедия
Църквата „Свети Атанасий“

Витолище или Витолища (на македонска литературна норма: Витолиште) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Селото е разположено в планината Козяк, в областта Мариово, на 46 km южно от общинския център Прилеп. Селото е център на околните села и е разположено на надморска височина от 830 метра. До него води асфалтов път. Има много голямо землище от 63,3 km2, в което обработваемите земи заемат 1424 ха, горите са 1428 ха, а пасищата 3132 ха.[1] Църквата в селото е „Свети Атанасий“.

Етимология и легенди за името

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти < -itji от личното име Витол, фамилното име Витолов.[2]

Стале Попов в романа си „Кърпен живот“ разказва следната легенда за потеклото на името Витолище. Отдавна, долу край Църна в селото Разлог живеели трима братя Раде, Гале и Вите, които се занимавали с животновъдство, лов, пчеларство и малко със земеделие. Като видели, че земята им се изтощава, решили да си потърсят по-сгодни места за живот. Вите се заселил в котловина нагоре край Зелка, Гюргишча, Перун и Трибор и така по неговото име селото станало Витолишча.[1]

Според друга версия селото претърпяло няколко премествания от основаването си. Двама братя живеели в далечно село и според обичая дошло време да се разселят. По-малкият се заселил в местността Обстраница, където имало условия за отглеждане на овце, коне и говеда. Скоро обаче забелязал как много често конете му бягат и след издирване винаги ги намирал в местността на днешното Витолище. И по съвет на брат си той се заселил там и поставил основата на днешното село. След това дошъл брат му, а после и други семейства, докато накрая се наложило да убият по-стария брат, за да не се разпространява повече мълвата, че Витолище е добро място за живот. Името си добило от „витост“, което в местния говор означавало подлата постъпка спрямо брата на основателя на селото.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 80 10 10 4663
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 112 6877
Дефтер № 73 от 1519 г. 188 27 8 9143
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 204 20 5 11459
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 55 5 5124

Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVI – XVII век като Витолища.[2]

В средата на XVIII век Витолище е село в каза Преспа. По това време жителите на селото водят поредица от съдебни дела за владеенето на пасища със съседното село Рожден. На едно от съдебните дела през 1749 година интересите на Витолище са защитавани от селяните Райко, син на Коле, Петко, син на Йован, Бойко, син на Никола, Стефан, син на Горан и други.[3]

Към средата на XIX век селото е унищожено от пожар, възникнал в местната ковачница.[4]

В XIX век Витолище е предимно българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В 1861 година австрийският дипломат и лингвист Йохан Георг фон Хан в книгата си Reise von Belgrad nach Salonik описва село Витолице като второто по големина от 19 български села в Мариово, с 90 къщи.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Битолище (Bitolischté) е посочено като село със 185 домакинства и 743 жители българи и 8 цигани.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Витолища има 1225 жители, от които 1200 българи християни и 25 цигани.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Витолища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 200 къщи.[8]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Витолища има 1320 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Витолища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[11] В селото има Българско военно гробище от Първата световна война.

Според Георги Трайчев Витолища има 168 къщи с 1225 жители българи.[12]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стале Попов от Прилеп е български кмет на Витолище от 18 август 1941 година до 26 февруари 1942 година. След това кметове са Борис Ив. Кьорпанов от Ресен (2 април 1942 – 18 юни 1942), Михаил Солунов от Прилеп (18 юни 1942 – 22 юли 1943), Иван Паунов Паунов от Велмевци (22 юли 1943 – 16 март 1944) и Колю Ст. Колев от Ловеч (26 април 1944 – 9 септември 1944).[13]

До 2004 г. селото е общински център на едноименната община, присъединена днес към Община Прилеп.

Пейзаж край Витолище

В селото има начално училище до 8 клас, здравна служба, поща и паметник на Народноосвободителната борба.[1] Във Витолище всяка година се провежда фестивалът „Мариовско-Мегленски културни срещи“.

Преброявания в Югославия и Северна Македония[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 1091 1343 1291 1110 664 377 290 170
северномакедонци 1328 1286 1107 649 373 289 167
албанци 1 1 0 0 0 0 0
турци 5 0 0 0 0 0 0
роми 1 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 4 2 2 4 3 1 2
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 4 2 1 11 1 0 1
Родени във Витолище
Починали във Витолище
  • Благой Димитров, български военен деец, технически поручик, загинал през Първата световна война[14]
  • Манчу Матак (1920 – 1944), югославски партизанин
  • Юрдан Петров Елков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[15]
  • Видоески, Божидар. Витолишта (Общеславянский лингвистический атлас 102). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 723 – 729.
  1. а б в г д е Витолиште (Vitoliste) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 174.
  3. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  4. Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.13 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p.13.
  5. Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 162.
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  12. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  13. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 30, 31
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 562, л. 2