Мързен Ораовец
| Мързен Ораовец Мрзен Ораовец | |
| — село — | |
  Мързен Ораовец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Община | Росоман |
| Географска област | Тиквеш |
| Надм. височина | 511 m |
| Население | 5 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 1421 |
| Телефонен код | 043 |
| Мързен Ораовец в Общомедия | |
Мързен Ораовец (на македонска литературна норма: Мрзен Ораовец) е село в централната част на Северна Македония, община Росоман.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено югозападно от Росоман.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Никола“ е от 1694 година.[1]
В XIX век Мързен Ораовец е българско село в Тиквешка кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мързен (Mrzen) е посочено като село с 53 домакинства и 232 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 620 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век християнското жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мързен Ораовец (Mirzen Oraovetz) има 480 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Мързен Ораовец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Мързен (Mrzen) като българско християнско село.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мързен Ораовец
Илия Антов, български свещеник, заточен в 1901 година след Солунската афера в Бодрум кале[7]- Стоян Антов (1884 – 1921), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО
Лазо Колевски (1918 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Росоманска парохија - цркви и манастири // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80 – 81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 155.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 70.
| ||||||||
