Направо към съдържанието

Пласница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пласница
Пласница
— село —
Поглед към Пласница
Поглед към Пласница
41.4667° с. ш. 21.1167° и. д.
Пласница
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаПласница
Географска областДолно Кичево
Надм. височина881 m
Население2288 души (2002)
Пощенски код6539
Официален сайтwww.plasnica.gov.mk
Пласница в Общомедия

Пласница (на македонска литературна норма: Пласница), е село в Северна Македония, център на община Пласница.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Традиционна къща в Пласница
Йени джамия

Църквата „Свети Никола“ в Пласница е от 1484 година.[1][2]

Според „Кичево в миналото си и сега“ Пласница е българско село, потурчено след XVI век.[3]

В XIX век Пласница е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пласница (Plasnitza) е посочено като село със 16 домакинства със 73 жители българи.[4]

През 1868 година хлебарят (фурунджия) от Плазница Георгие Дамянов е спомоществувател за изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Пласница живеят 200 българи-християни, 650 българи мохамедани и 80 цигани.[6] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пласница има 150 помашки къщи.[7] На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пласница е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.[8]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласница има 128 българи екзархисти.[9]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Пласница:[10]

ДомакинстваГурбетчииГрамотниНеграмотни
мъжежениобщомъжежениобщо
1622505474794

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Пласница е част от Ижишка община в Бродска околия на Тетовски окръг и има 1202 жители.[11]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пласница като смесено българо-циганско село.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 2288 жители.[13]

Националност Всичко
северномакедонци 2
албанци 7
турци 2250
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 29

Турците в Пласница са торбеши с турско национално съзнание.[14]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Пласница
  • Алия Ибраим (Алия Абраимов), български революционер, деец на ВМРО, съратник на Илия Дигалов[15]
  • Урош Костадинов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[16]
  • Мейдан Асанов Насуфов († 15 март 1918 г., местна военна болница, Пловдив; погребан в Пловдив), български военен, редник в 5-и тежък артилерийски полк[17]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. ↑ Бродско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 14 юни 2012. Посетен на 7 март 2014 г.
  3. ↑ Кичево въ миналото си и сега. Мемоаръ отъ делегатѣ на кичевския край. София, 1913. с. 2.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  5. ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието, с. 1.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  7. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  10. ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  11. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 97.
  12. ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
  14. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1164. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  17. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 34, 35
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пласница&oldid=12717532“.