Пласница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пласница
Пласница
— село —
Поглед към Пласница
Поглед към Пласница
North Macedonia relief location map.jpg
41.4667° с. ш. 21.1167° и. д.
Пласница
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаПласница
Географска областДолно Кичево
Надм. височина881 m
Население2288 души (2002)
Пощенски код6539
Официален сайтwww.plasnica.gov.mk
Пласница в Общомедия

Пласница (на македонска литературна норма: Пласница), е село в Северна Македония, център на община Пласница.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.

История[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна къща в Пласница
Йени джамия

Църквата „Свети Никола“ в Пласница е от 1484 година.[1][2]

В XIX век Пласница е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Пласница (Plasnitza) е посочено като село със 16 домакинства със 73 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Пласница живеят 200 българи-християни, 650 българи мохамедани и 80 цигани.[4] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Пласница има 150 помашки къщи.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласница има 128 българи екзархисти.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Пласница:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
16 22 5 0 5 47 47 94

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пласница като смесено българо-циганско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 2288 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 2
албанци 7
турци 2250
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 29

Турците в Пласница са торбеши с турско национално съзнание.[10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пласница

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура - Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ - Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  5. Киров - Майски, Никола. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, Печ. Стопанско развитие, 1935. с. 19.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-23 
  10. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1164. (на македонска литературна норма)
  11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 156, 716.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10