Преглово
| Преглово Преглово | |
| — село — | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Пласница |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 753 m |
| Население | 1079 души (2002) |
| Пощенски код | 6539 |
| Преглово в Общомедия | |
Преглово (на македонска литературна норма: Преглово; на албански: Pregllova) е село в община Пласница, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Бушева планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Според „Кичево в миналото си и сега“ Прѣглово е българско село, потурчено след XVI век.[1]
В XIX век Преглово е смесено помашко село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Преглово живеят 230 българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Преглово е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Преглово като българско село.[4] Томо Смилянич през 1935 година пише, че селото има 35 къщи. Родовете в Преглово са: Пировци (8 къщи), Юсуфовци (12 къщи), Шутаревци (14 къщи) и Пърлеви (1 къща). Всичките родове са стари.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1079 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1 |
| албанци | 3 |
| турци | 1070 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичево въ миналото си и сега. Мемоаръ отъ делегатѣ на кичевския край. София, 1913. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Смиљанић, Тома. Кичевија, Насеља и порекло становништва. Београд, САНУ, књ. 28, Београд 1935, с. 476.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
| ||||||||