Лисичани
| Лисичани Лисичани | |
| — село — | |
 | |
  Лисичани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Пласница |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 923 m |
| Население | 1153 души (2002) |
| Пощенски код | 6539 |
| Лисичани в Общомедия | |
Лисичани (на македонска литературна норма: Лисичани; на турски: Lisiçani) е село в община Пласница, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според „Кичево в миналото си и сега“ Лисичани е българско село, потурчено след XVI век.[1]
В XIX век Лисичани е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лисичани (Lissitchani) е посочено като село с 62 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 86 българи.[2]
През 1868 година Божин и Наум Деспотови от Лисичани, предплащат един екземпляр от изданието на „Поучително евангелие“ на Софроний Врачански.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лисичани живеят 140 българи-християни и 420 българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лисичани е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисичани има 80 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Лисичани:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 10 | 9 | 3 | 0 | 3 | 34 | 30 | 64 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лисичани е част от Орланска община в Кичевска околия на Битолски окръг и има 562 жители.[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лисичани като смесено българо-циганско село.[9]
В 1995 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Илия“, градена върху основите на по-стара църква, вероятно от 1560 година.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 1153 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 6 |
| албанци | 10 |
| турци | 1126 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 11 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичево въ миналото си и сега. Мемоаръ отъ делегатѣ на кичевския край. София, 1913. с. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Поучително евангеліе за сичкитѣ недѣли презъ годината, за господскитѣ и богородични праздницы и за по-големытѣ святіи. Събралъ от славянски и от грьчески Софроній, епископъ Врачанский, родомъ котленецъ, и съчинил на българскій язик в 1806, въ Бѣлградъ, 1868. Имената на родолюбивите спомоществователи на Софронието.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 6.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2013. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
| ||||||||
