Лисичани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лисичани
Лисичани
— село —
Поглед на Лисичани 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.4614° с. ш. 21.0544° и. д.
Лисичани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Пласница
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 923 m
Население 1153 души (2002)
Пощенски код 6539
Лисичани в Общомедия

Лисичани (на македонска литературна норма: Лисичани; на турски: Lisiçani) е село в община Пласница, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долно Кичево на десния бряг на река Треска (Голема) в северното подножие на Баба Сач.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лисичани е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лисичани (Lissitchani) е посочено като село с 62 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 86 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лисичани живеят 140 българи-християни и 420 българи мохамедани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лисичани има 80 българи екзархисти.[3]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската част от населението на Лисичани:[4]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
10 9 3 0 3 34 30 64

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лисичани като смесено българо-циганско село.[5]

В 1995 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък на църквата „Свети Илия“, градена върху основите на по-стара църква, вероятно от 1560 година.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1153 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 6
албанци 10
турци 1126
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 11

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  4. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  5. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  6. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония