Димо Дедото
| Димо Дедото | |
| български хайдутин и революционер | |
 Дончо Златков, Екатерина Арнаудова и Димо Дедото | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Димо (Диме) Тодоров, известен като Дедото (изписване до 1945 година: Димо Дѣдото[1][2]), е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Димо Дедото е роден в град Прилеп, тогава в Османската империя. Става хайдутин при войводата Георги Лажот. От 1883 година е войвода на чета в Мариово. Негов четник е Йордан Спасов.[4]
Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година.[3] През ранната пролет Дедото пристига в Прилепско с неколцина четници. Целта на четата е да екзекутира няколко местни дерибеи, начело с Расим от Десово. Четата обикаля Небрегово, Присад, Дупячани и други прилепски села. Дедото се опитва да създаде революционен комитет в Прилеп. В местността Сивец са извикани гражданите Йордан Гавазов, Панто Карамбулев, Тоде Яръмбобол, дякон Костадин, Диме Палавранов и други, които са посветени в революционното дело. През март при село Дреновци, докато дебне Расим, който има кула в селото, четата се сблъсква с турци бегликчии и убива водача им. Така се появява Дреновската афера, при която са арестувани над 100 души селяни и граждани и мнозина са осъдени. Четата на Дедото се оттегля.[5][6]
Димо Дедото загива в сражение в местността Чифте хан, Паланечко.[3][7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 36.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 153.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 223.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 10.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 137-138.
