Десово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Десово
Десово
— село —
Десово, отзад Златовръх
Десово, отзад Златовръх
41.4631° с. ш. 21.4894° и. д.
Десово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДолнени
Географска областПелагония
Надм. височина658 m
Население1026 души (2002)
Пощенски код7504
Десово в Общомедия

Десово (на македонска литературна норма: Десово) е село в община Долнени на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е в североизточната част на Прилепското поле на около 5 километра северно от общинския център Долнени.

История[редактиране | редактиране на кода]

Археологически находки от калето край Десово, експонат в етнографския музей в Джепчище
Църквата „Света Троица“

На 4 km северно от Десово на връх Леска е античната и средновековна крепост Кале.[1]

В XIX век Десово е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Десово (Desovo) е посочено като село със 102 домакинства и 240 жители мюсюлмани, 130 българи и 40 цигани.[2]

В началото на XX век е изградена църквата „Света Троица“ – еднокорабна сграда с полукръгла апсида на изток.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Десово е населявано от 40 жители българи християни, 625 арнаути мохамедани и 75 цигани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Десово е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 128 къщи.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Десово живеят 495 албанци мохамедани.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 1026 жители.[7]

Години Македонци Албанци Турци Роми Власи Сърби Бошняци Ост. Общо
1948 1551
1953 423 79 952 3 ... 170 1627
1961 706 1 957 ... ... 35 ... 41 1740
1971 623 2 439 ... ... 417 1481
1981 323 34 174 2 ... 784 1317
1991 176 141 63 695 1075
1994 153 228 91 1 607 1080
2002 145 290 20 3 566 2 1026

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Десово

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 258.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
  3. Црква „Света Троица“, село Десово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2019-02-13 
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.