Десово
| Десово Десово | |
| — село — | |
 Десово, отзад Златовръх | |
  Десово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 658 m |
| Население | 1026 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Десово в Общомедия | |
Десово (на македонска литературна норма: Десово) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в североизточната част на Прилепското поле на около 5 километра северно от общинския център Долнени.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 4 km северно от Десово на връх Леска е античната и средновековна крепост Кале.[1]
В XIX век Десово е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Десово (Desovo) е посочено като село със 102 домакинства и 240 жители мюсюлмани, 130 българи и 40 цигани.[2]
В началото на XX век е изградена църквата „Света Троица“ – еднокорабна сграда с полукръгла апсида на изток.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Десово е населявано от 40 жители българи християни, 625 арнаути мохамедани и 75 цигани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Десово е смесено село българи, албанци и турци в Прилепската каза на Битолския санджак със 128 къщи.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Десово живеят 495 албанци мохамедани.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1026 жители.[7]
| Години | Македонци | Албанци | Турци | Роми | Власи | Сърби | Бошняци | Ост. | Общо |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1948 | — | — | — | — | — | — | — | — | 1551 |
| 1953 | 423 | 79 | 952 | — | — | 3 | ... | 170 | 1627 |
| 1961 | 706 | 1 | 957 | ... | ... | 35 | ... | 41 | 1740 |
| 1971 | 623 | 2 | 439 | — | ... | — | ... | 417 | 1481 |
| 1981 | 323 | 34 | 174 | — | — | 2 | ... | 784 | 1317 |
| 1991 | 176 | 141 | 63 | — | — | — | — | 695 | 1075 |
| 1994 | 153 | 228 | 91 | — | — | 1 | — | 607 | 1080 |
| 2002 | 145 | 290 | 20 | — | — | 3 | 566 | 2 | 1026 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Десово
Никола Здравков, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
Милан К. Стефанов – Подземски – член на АСНОМ и югославски партизанин
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 258.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Црква „Света Троица“, село Десово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 февруари 2019
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.
| |||||||||||
