Пещалево
| Пещалево Пешталево | |
|---|---|
| — село — | |
.JPG) | |
  Пещалево | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 596 m |
| Население | ? души (?) |
| Пощенски код | 7505 |
| Пещалево в Общомедия | |
Пещалево (на македонска литературна норма: Пешталево) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в северната част на Прилепското поле на около 5 километра западно от общинския център Долнени.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Пещалево е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пещалево (Peschtalévo) е посочено като село с 53 домакинства и 136 жители мюсюлмани и 83 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Пещалево е населявано от 320 жители българи мохамедани.[2]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пещалево живеят 439 помаци.[3]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пещалево като българско село.[4]
В 1965 година е изградена църквата „Света Богородица“. Изписана е от Доне Донески.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пещалево
Коле Пещелевец, деец на ВМОРО в Прилепско[6]- Найдо Момиров Пещалевец (? - 1904), войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Црква „Пресвета Богородица“, село Пешталево // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
| |||||||||||
