Пещалево
| Пещалево Пешталево | |
| — село — | |
.JPG) | |
  Пещалево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 596 m |
| Население | 520 души (1948 г.) |
| Пощенски код | 7505 |
| Телефонен код | 048 |
| Пещалево в Общомедия | |
Пещалево (на македонска литературна норма: Пешталево) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в северната част на Прилепското поле на около 5 километра западно от общинския център Долнени.
История
[редактиране | редактиране на кода]В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Пещелор, с 12 ханета.[1]
В XIX век Пещалево е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Пещалево (Peschtalévo) е посочено като село с 53 домакинства и 136 жители мюсюлмани и 83 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещалево е населявано от 320 жители българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пищелево е чисто турско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пещалево живеят 439 помаци.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Пещалево като българско село.[6]
В 1965 година е изградена църквата „Света Богородица“. Изписана е от Доне Донески.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пещалево
Коле Пещелевец, деец на ВМОРО в Прилепско[8]- Найдо Момиров - Пещалевец (? - 1904), войвода на ВМОРО
Реджеп Абдулах, арестуван преди април 1904 година, обвинен в кражба на „няколко глави от добитъка, който се разпръснал от Крушево и от околните села по време на Крушевските събития“, осъден на 6 месеца затвор от Първостепенния наказателен отдел, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 31 (превод П. Груевски).
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Црква „Пресвета Богородица“, село Пешталево // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 395.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 134. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
