Сенокос (община Долнени)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сенокос.
| Сенокос Сенокос | |
 Панорама на Сенокос | |
  Сенокос | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 606 m |
| Население | 320 души (2002) |
| Пощенски код | 7504 |
| Сенокос в Общомедия | |
Сенокос (на македонска литературна норма: Сенокос) е село в община Долнени на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в Прилепското поле, на 11 км северно от град Прилеп.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Сенокос е чисто българско село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1874 година.[1] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Сенокос (Sénokos) е посочено като село с 35 домакинства и 133 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣнокосъ е населявано от 280 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сенокос е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[4]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сянокос (Sianokos) има 176 българи екзархисти.[5]
Според преброяването от 2002 година Сенокос има 320 жители, всички македонци.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Сенокос
Андрей (Андрея) Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, зидар, 4 рота на 4 битолска дружина[7]- Петър Алексов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, работник, 2 рота на 4 битолска дружина[8]
- Димитър Т. Ачков ,кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Сенокос // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 юни 2009
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
| |||||||||||
