Стоян Леков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Леков
български революционер

Роден
1879 г.
Починал
19 април 1925 г. (46 г.)
Стоян Леков в Общомедия

Стоян Леков, наричан Царо[1] или Царот[2] или Царя,[3] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Леков (16-и във втората колона)
Кривопаланската чета на ВМРО
Убити четници на Стоян Леков, 19 април 1925 г.

Роден е в 1879 година в кратовското село Горно Кратово, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Остава без образование. Влиза във ВМОРО и от 1903 година е начело на комитета в Горно Кратово.

От 1907 година е нелегален четник и участва в сражението при Опила, Паланечко.[2]

След окупацията на родния му край от Сърбия, в 1914 година минава в нелегалност.[2] От началото на 1915 година е куриер при кратовския войвода Дончо Ангелов,[2] а от април 1915 година войвода в Кратовско. След Първата световна война живее в Кюстендил. Става паланечки войвода на ВМРО, където през 1921 и 1922 година води няколко тежки сражения.[3][4]

През април 1925 година четата му е обградена от сръбски потери и след няколкочасово сражение всички четници се самоубиват.[5][6] Негов заместник в района става Стоян Върбенов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 101.
  2. а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 365.
  3. а б Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 103.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 259.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 93.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 145, 706.