Дико Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дико Илиев
български композитор
Роден
Дико Илиев Диков
Починал
Етнос българи

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност.[1] Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на Дико Илиев с музиканти от 36-и пехотен козлодуйски полк в Югославия по време на Втората световна война, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“

Дико Илиев е роден през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.[1]

Оркестрант във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен и в него той пише някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора.[1] Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, Монтана

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.[2]

В Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.

В Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.

През 2014 година посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“.[3]

Известни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Хора[редактиране | редактиране на кода]

  • „Искърско“ – право, 1917 г., първото му написано хоро
  • Дунавско“ – право, 1937 г., най-популярното му хоро
  • „Добруджанско“ – право
  • „Александрийка“ – право
  • „Букьовско“ – право
  • „Ганкино“ – ганкино
  • „Наша гордост“ – право
  • „Майски цветя“ – право
  • „Скок – дайчово хоро“ – дайчово
  • „Игривата циганка“ – дайчово
  • „Край чешмата“ – еленино
  • „Нашето Ленче“ – еленино
  • „Тодорка“ – еленино
  • „Пробуждане на пролетта“ – право
  • „Майско утро“ – еленино
  • „Селски празник“ – еленино
  • „Селска душа“ (право; други имена: Селски въздишки, Върбанови хора)
  • „Росна китка“ (право; други имена: Хризантема, Великденски хора)
  • „Лудо младо“ – дайчово хоро
  • „Игривата вдовица“ (право; друго име: варненско хоро)
  • „Веселата вдовица“ – право
  • „Веселото Санче“ – право 1948 г.
  • „Веселият Иванчо“ – право
  • „Веселите близнаци“ – дайчово
  • „Самоковско хоро“ – кючек 9/8 (самоковски)
  • „Айшето кеф си прави“ – кючек 9/8 (самоковски)
  • „Олеле бате Иване“ – право
  • „Ореховски юнак“ – право
  • „Народна душа“ – пайдушко
  • „Елено моме“ – еленино
  • „Весела младост“ – право
  • „Комсомолско хоро – Младежко хоро“ (право)
  • „Михайловградско хоро“ – право
  • „Спомени“ – дайчово
  • „Грънчарско хоро“
  • „Мегданско хоро“
  • „Рипай Гано“ – ганкино
  • „Дамско хоро“
  • „Стар мераклия“
  • „Плевенско хоро“
  • „Календарско хоро“
  • „Майско хоро“
  • „Зиг-заг“ – право
  • „Хоро – коконещи“
  • „Луковитско хоро“
  • „Не ме забравяй“ – еленино
  • „На чичо детето“ – кючек хоро
  • „Кръшен венец“

Ръченици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ръченица № 1“
  • „Ръченица № 2“
  • „Други ръченици“

Маршове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сливенци при Драва“ – 1947 г.
  • „Клетва пред народа“[4]
  • „Лехчевски бригадир“
  • „Юбилеен марш“
  • „Удар на съдбата“
  • „Козлодуйци пред първи май“
  • „Нашият командир“ (26 август 1934 г., посветен на майор Асен Дипчев)[4]
  • „Изборна победа“
  • „Пиринъ маршъ“
  • „Излизане от лагера“ – спорно с Йордан Змейски
  • „Дойчин“
  • „Към Бяло море“[4]
  • „Стройни редици“
  • „Катюша“
  • „Напред другари“
  • „Октомври“
  • „Осма Ботевградска дивизия“[4]
  • „Септемврийски герой“
  • „Механизатор“
  • „20 години народна власт“ и др.

Валсове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Над Букьовци“
  • „В лозята на Рибине“
  • „По водите на язовир Искър“

Танга[редактиране | редактиране на кода]

  • „Безденица“

Рапсодия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Танцът на жетварките“ – 1950 г.

Народни китки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Оряховска идилия“ – народна китка, 1932 г.
  • „Букет от песни“ – право хоро
  • „Народно хоро – китка“
  • „Ехо от Съветския съюз – китка“
  • „Песни на героите – китка“

Много други малки произведения, писани за различни поводи – тържества и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 412 – 413.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Iliev Glacier.
  3. Почетни граждани на Община Луковит – церемония октомври 2014 г., сайт на Община Луковит
  4. а б в г Къща музей Дико Илиев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България