Дико Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дико Илиев
български композитор
Роден
Дико Илиев Диков
Починал
30 ноември 1984 г. (86 г.)

Етнос българи

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хорà за духови оркестри, който придобива широка популярност.[1] Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна известност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на Дико Илиев с музиканти от 36-и пехотен козлодуйски полк в Югославия по време на Втората световна война, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“

Дико Илиев е роден през 1898 година в Карлуково, Луковитско, в селско семейство. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 година постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“.[1]

Оркестрант във Военното училище в София (1919 – 1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920 – 1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). Този период, в който си сътрудничи активно с диригента на оркестъра Александър Вейнер (1931 – 1941), е особено плодотворен и в него той пише някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

В своята продължителна кариера Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора.[1] Автор е още на самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, Монтана

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев.[2]

В Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“.

В Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.

През 2014 година посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“.[3]

Известни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Хора[редактиране | редактиране на кода]

  • „Искърско“ – право, 1917 г., първото му написано хоро
  • Дунавско“ – право, 1937 г., най-популярното му хоро
  • „Добруджанско“ – право
  • „Александрийка“ – право
  • „Букьовско“ – право
  • „Ганкино“ – ганкино
  • „Наша гордост“ – право
  • „Майски цветя“ – право
  • „Скок – дайчово хоро“ – дайчово
  • „Игривата циганка“ – дайчово
  • „Край чешмата“ – еленино
  • „Нашето Ленче“ – еленино
  • „Тодорка“ – еленино
  • „Пробуждане на пролетта“ – право
  • „Майско утро“ – еленино
  • „Селски празник“ – еленино
  • „Селска душа“ (право; други имена: Селски въздишки, Върбанови хора)
  • „Росна китка“ (право; други имена: Хризантема, Великденски хора)
  • „Лудо младо“ – дайчово хоро
  • „Игривата вдовица“ (право; друго име: варненско хоро)
  • „Веселата вдовица“ – право
  • „Веселото Санче“ – право 1948 г.
  • „Веселият Иванчо“ – право
  • „Веселите близнаци“ – дайчово
  • „Самоковско хоро“ – кючек 9/8 (самоковски)
  • „Айшето кеф си прави“ – кючек 9/8 (самоковски)
  • „Олеле бате Иване“ – право
  • „Ореховски юнак“ – право
  • „Народна душа“ – пайдушко
  • „Елено моме“ – еленино
  • „Весела младост“ – право
  • „Комсомолско хоро – Младежко хоро“ (право)
  • „Михайловградско хоро“ – право
  • „Спомени“ – дайчово
  • „Грънчарско хоро“
  • „Мегданско хоро“
  • „Рипай Гано“ – ганкино
  • „Дамско хоро“
  • „Стар мераклия“
  • „Плевенско хоро“
  • „Календарско хоро“
  • „Майско хоро“
  • „Зиг-заг“ – право
  • „Хоро – коконещи“
  • „Луковитско хоро“
  • „Не ме забравяй“ – еленино
  • „На чичо детето“ – кючек хоро
  • „Кръшен венец“

Ръченици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ръченица № 1“
  • „Ръченица № 2“
  • „Други ръченици“

Маршове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сливенци при Драва“ – 1947 г.
  • „Клетва пред народа“[4]
  • „Лехчевски бригадир“
  • „Юбилеен марш“
  • „Удар на съдбата“
  • „Козлодуйци пред първи май“
  • „Нашият командир“ (26 август 1934 г., посветен на майор Асен Дипчев)[4]
  • „Изборна победа“
  • „Пиринъ маршъ“
  • „Излизане от лагера“ – спорно с Йордан Змейски
  • „Дойчин“
  • „Към Бяло море“[4]
  • „Стройни редици“
  • „Катюша“
  • „Напред другари“
  • „Октомври“
  • „Осма Ботевградска дивизия“[4]
  • „Септемврийски герой“
  • „Механизатор“
  • „20 години народна власт“ и др.

Валсове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Над Букьовци“
  • „В лозята на Рибине“
  • „По водите на язовир Искър“

Танга[редактиране | редактиране на кода]

  • „Безденица“

Рапсодия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Танцът на жетварките“ – 1950 г.

Народни китки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Оряховска идилия“ – народна китка, 1932 г.
  • „Букет от песни“ – право хоро
  • „Народно хоро – китка“
  • „Ехо от Съветския съюз – китка“
  • „Песни на героите – китка“

Много други малки произведения, писани за различни поводи – тържества и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 412 – 413.
  2. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Iliev Glacier.
  3. Почетни граждани на Община Луковит – церемония октомври 2014 г., сайт на Община Луковит
  4. а б в г Къща музей Дико Илиев
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България