Дико Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дико Илиев
български композитор и диригент
Роден: 15 февруари 1898
Карлуково, България
Починал: 30 ноември 1984
София, България
Празници на духовите оркестри “Дико Илиев”, Монтана

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хора за духови оркестри.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е през 1898 г. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

Д. Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове.

Автор е още на: еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Почит[редактиране | edit source]

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев[1].

В гр. Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри “Дико Илиев”.

Избрани произведения[редактиране | edit source]

Хора[редактиране | edit source]

  • "Искърско" - право, 1917 г., първото му написано хоро
  • "Дунавско" - право, 1937 г., най-популярното му хоро
  • "Добруджанско" - право
  • "Александрийка" - право
  • "Букьовско" - право
  • "Ганкино" - ганкино
  • "Наша гордост" - право
  • "Майски цветя" - право
  • "Скок- дайчово хоро" - дайчово
  • "Игривата циганка" - дайчово
  • "Край чешмата" - еленино
  • "Нашето Ленче" - еленино
  • "Тодорка" - еленино
  • "Пробуждане на пролетта" - право
  • "Майско утро" - еленино
  • "Селски празник" - еленино
  • "Селска душа" (право; други наименования : Селски въздишки, Върбанови хора)
  • "Росна китка" (право; други наименования: Хризантема, Великденски хора)
  • "Пролетни мечти"- спорно дали не е на Йордан Змейски
  • "Лудо младо"- дайчово хоро
  • "Игривата вдовица" (право; друго наименование: Варненско хоро)
  • "Веселата вдовица" - право
  • "Веселото Санче" - право 1948г.
  • "Веселият Иванчо"- право
  • "Веселите близнаци" - дайчово
  • "Самоковско хоро" - кючек 9/8 (самоковски)
  • "Айшето кеф си прави"- кючек 9/8 (самоковски)
  • "Олеле бате Иване" - право
  • "Ореховски юнак" - право
  • "Народна душа" - пайдушко
  • "Елено моме" - еленино
  • "Весела младост" - право
  • "Комсомолско хоро - Младежко хоро" (право)
  • "Михайловградско хоро" - право
  • "Спомени" - дайчово
  • "Грънчарско хоро"
  • "Мегданско хоро"
  • "Рипай Гано" - ганкино
  • "Дамско хоро"
  • "Стар мераклия"
  • "Плевенско хоро"
  • "Календарско хоро"
  • "Майско хоро"
  • "Зиг-Заг" - право
  • "Хоро - коконещи"
  • "Луковитско хоро"
  • "Не ме забравяй" - еленино
  • "На чичо детето" - кючек хоро
  • "Кръшен венец"

Ръченици[редактиране | edit source]

  • "Ръченица № 1"
  • "Ръченица № 2"
  • "Други ръченици"

Маршове[редактиране | edit source]

  • "Сливенци при Драва" - 1947 г.
  • "Клетва пред народа"
  • "Лехчевски бригадир"
  • "Пролет дойде"
  • "Юбилеен марш"
  • "Удар на съдбата"
  • "Козлодуйци пред първи май"
  • "Нашият командир"
  • "Изборна победа"
  • "Пиринъ маршъ"
  • "Излизане от лагера" - спорно с Йордан Змейски
  • "Дойчин"
  • "Към Бяло море"
  • "Стройни редици"
  • "Катюша"
  • "Напред другари"
  • "Октомври"
  • "Осма Ботевградска дивизия"
  • "Септемврийски герой"
  • "Механизатор"
  • "20 години народна власт" и др

Валсове[редактиране | edit source]

  • "Над Букьовци"
  • "В лозята на Рибине"
  • "По водите на язовир Искър"

Танга[редактиране | edit source]

  • "Безденица"

Рапсодия[редактиране | edit source]

  • "Танцът на жетварките" - 1950 г.

Народни китки[редактиране | edit source]

  • "Оряховска идилия"- народна китка, 1932
  • "Букет от песни" - право хоро
  • "Народно хоро - китка"
  • "Ехо от Съветския съюз - китка"
  • "Песни на героите - китка"

Много други малки произведения, писани за различни поводи - тържества и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • „Енциклопедия български композитори“