Дико Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дико Илиев
Роден
Починал
30 ноември 1984 г. (86 г.)
Професии композитор

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент.

Създава няколко духови оркестъра във Врачанско и Монтанско. В основата на творбите му лежи народното творчество. Той е създателят на жанра хора за духови оркестри.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, Монтана

Роден е през 1898 г. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

Д. Илиев е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове.

Автор е още на: еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, коконяци, както и на около 20 марша, музикални китки и др.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

Илиев ледник на остров Александър в Антарктика е наименуван на Дико Илиев[1].

В гр. Монтана се провеждат наречени на прочутия композитор Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“. В гр. Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев.

През 2014 г. посмъртно е удостоен със званието Почетен гражданин на Община Луковит.[2]

Известни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Хора[редактиране | редактиране на кода]

  • „Искърско“ – право, 1917 г., първото му написано хоро
  • „Дунавско“ – право, 1937 г., най-популярното му хоро
  • „Добруджанско“ – право
  • „Александрийка“ – право
  • „Букьовско“ – право
  • „Ганкино“ – ганкино
  • „Наша гордост“ – право
  • „Майски цветя“ – право
  • „Скок- дайчово хоро“ – дайчово
  • „Игривата циганка“ – дайчово
  • „Край чешмата“ – еленино
  • „Нашето Ленче“ – еленино
  • „Тодорка“ – еленино
  • „Пробуждане на пролетта“ – право
  • „Майско утро“ – еленино
  • „Селски празник“ – еленино
  • „Селска душа“ (право; други наименования : Селски въздишки, Върбанови хора)
  • „Росна китка“ (право; други наименования: Хризантема, Великденски хора)
  • „Лудо младо“- дайчово хоро
  • „Игривата вдовица“ (право; друго наименование: Варненско хоро)
  • „Веселата вдовица“ – право
  • „Веселото Санче“ – право 1948г.
  • „Веселият Иванчо“- право
  • „Веселите близнаци“ – дайчово
  • „Самоковско хоро“ – кючек 9/8 (самоковски)
  • „Айшето кеф си прави“- кючек 9/8 (самоковски)
  • „Олеле бате Иване“ – право
  • „Ореховски юнак“ – право
  • „Народна душа“ – пайдушко
  • „Елено моме“ – еленино
  • „Весела младост“ – право
  • „Комсомолско хоро – Младежко хоро“ (право)
  • „Михайловградско хоро“ – право
  • „Спомени“ – дайчово
  • „Грънчарско хоро“
  • „Мегданско хоро“
  • „Рипай Гано“ – ганкино
  • „Дамско хоро“
  • „Стар мераклия“
  • „Плевенско хоро“
  • „Календарско хоро“
  • „Майско хоро“
  • „Зиг-Заг“ – право
  • „Хоро – коконещи“
  • „Луковитско хоро“
  • „Не ме забравяй“ – еленино
  • „На чичо детето“ – кючек хоро
  • „Кръшен венец“

Ръченици[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ръченица № 1“
  • „Ръченица № 2“
  • „Други ръченици“

Маршове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сливенци при Драва“ – 1947 г.
  • „Клетва пред народа“
  • „Лехчевски бригадир“
  • „Пролет дойде“
  • „Юбилеен марш“
  • „Удар на съдбата“
  • „Козлодуйци пред първи май“
  • „Нашият командир“
  • „Изборна победа“
  • „Пиринъ маршъ“
  • „Излизане от лагера“ – спорно с Йордан Змейски
  • „Дойчин“
  • „Към Бяло море“
  • „Стройни редици“
  • „Катюша“
  • „Напред другари“
  • „Октомври“
  • „Осма Ботевградска дивизия“
  • „Септемврийски герой“
  • „Механизатор“
  • „20 години народна власт“ и др

Валсове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Над Букьовци“
  • „В лозята на Рибине“
  • „По водите на язовир Искър“

Танга[редактиране | редактиране на кода]

  • „Безденица“

Рапсодия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Танцът на жетварките“ – 1950 г.

Народни китки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Оряховска идилия“- народна китка, 1932 г.
  • „Букет от песни“ – право хоро
  • „Народно хоро – китка“
  • „Ехо от Съветския съюз – китка“
  • „Песни на героите – китка“

Много други малки произведения, писани за различни поводи - тържества и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]