Направо към съдържанието

Добрич-селска (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Добричка)
Община Добрич-селска
      
Общи данни
ОбластДобрич
Площ1296.163 km²
Население17 129 души (31 декември 2024)
13,2 души/km²
Адм. центърДобрич
Брой селища68
Сайтdobrichka.bg
Управление
КметСоня Георгиева
(БСП – ОЛ, ЗНС; 2019)
Общ. съвет21 съветници
Община Добрич-селска в Общомедия
Топографска карта на община Добрич-селска.

Община Добрич-селска[1] (понякога срещана и като община Добричка) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната и южна част на област Добрич. С площта си от 1296,163 km2 е най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 27,46% от територията на областта. Добричка община е третата след община Сливен и Столична община по големина община в България. Границите ѝ са следните:

В центъра на Добричка община като анклав се намира община Добрич с общинския център град Добрич.

Природни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Релеф

[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината попада в югозападната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Общият наклон на платото е на север, североизток и изток. Средната надморска височина варира от 250 – 270 m на запад до 100 – 150 m на изток и североизток. Максималната височина на Добричка община е могилата Пъндъклъка (302 m), разположена в най-югозападната ѝ част, югозападно от село Бдинци, на границата с община Вълчи дол. Най-ниската точка на общината се намира в югоизточната и част, източно от село Батово, в коритото на Батова река – 43 m н.в.

Води

[редактиране | редактиране на кода]

Единствената постоянно течаща река на територията на Добричка община е Батова река, протичаща в югоизточната част на общината с чакс от средното си течение в дълбока долина между Добруджанското и Франгенското плато. През общината от юг на север преминават две дълбоки, на места каньоновидни суходолия на Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Суха река навлиза в общината при село Ново Ботево и до село Одринци през повечето години има постоянно течение. След селото коритото на реката е дълбоко всечено в аптските варовици на Добруджанското плато и представлява суходолие, в което епизодично, основно през пролетта протичат повърхностни води. Северозападно от село Крагулево суходолието напуска пределите на общината. Същото е положението и с Добричка река, в коритото на която епизодично има течаща вода. Суходолието на Добричка река се „влива“ отдясно в суходолието на Суха река северозападно от село Крагулево преди последната да напусне пределите на общината. По „течението“ на двете суходолия има изградени няколко микроязовира („Ведрина“, „Одринци“, „Златия“ и др.), които се завиряват през пролетта и водата им се използва предимно за напояване.

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2 °C. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7 °C, а максимумът – през август и септември 39.1 °C. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Разпределение на земите

[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на земите по фондове е както следва:

  • земеделска земя -1 025 217 дка;
  • горски фонд – 195 028 дка;
  • населени места – 65 384 дка;
  • водни площи – 4 370 дка;
  • територии за полезни изкопаеми -1 614 дка;
  • територии за транспорт и инфраструктура – 7 227 дка.

Населени места

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към село Медово през 2007 г.

Общината се състои от 68 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Алцек12310,271Клиседжик, КеседжикМиладиновци9225,466Дийнеклер
Батово58024,285ЧаталарНово Ботево393,462Малко Ботьово, Ново Ботьово
Бдинци5622,367Гьокче дьолюкОвчарово36418,983Калфа, Дургут калфа, Драгош вода
Бенковски60636,546Екисче, Мария ЛуизаОдринци19023,030Ени махле
Богдан11417,410Богдан кьой, БогдановоОдърци52015,297Ястъкчилар
Божурово59435,818Настрадин, МалиновоОпанец1667,904Опанча
Бранище3899,807Куруджа кьойОрлова могила4918,552Сердимен
Ведрина40629,165Кадъ кьой, Кадиево, ФердинандовоПаскалево65327,298Ези бей
Владимирово16636,443Дели османларПлачидол55118,710Голям Алъч кьой
Воднянци21810,009МързъкПобеда78924,418Гелинджик, Димитър Ганево
Вратарите4616,108Капуджи махлеПодслон29619,619Конак куюджук
Врачанци666,612ЧакърчаПолковник Иваново5115,485Сиринджи, Сотирово
Генерал Колево10316,134Чаир харманПолковник Минково19412,387Кабасакал
Гешаново5222,104Конак, Поручик ГешановоПолковник Свещарово11415,162Баш бунар
Дебрене9928,427КуюджукПопгригорово6914,918Вели факъ
Добрево3514,701Али калфа, ГерманциПрилеп1212,024Чукурово
Долина16926,985Арнаут куюсуПриморци955,601Кара курт
Дончево760128,871Тито Майореску, Княз СимеоновоПчелино18415,559Кьоселер
Драганово13027,835Семиз алаПчелник2713,816Кованлък
Дряновец37,404Реджеб кьойРосеново17819,646Кара Синан, Поручик Лимонов
Енево1446,252ЕсирджаСамуилово7620,981Саръ Махмуд, Алексеево
Житница26037,575Малък БазауртСвобода12221,785Мансърово, Княз Кирил
Златия10214,154Кара МурадСлавеево14421,824Токчилар
Камен11412,161Синдаля, СевдалииСливенци10510,515Юргечлер
Карапелит71443,437Смолница29725,855Средно Чамурлии
Козлодуйци37723,696Осман факъСоколник165,855Шахинлар
Котленци20315,579Хош кадемСтефан Караджа34410,122Войнещи, Бранник
Крагулево1220,343Шахинджии, КрагуевоСтефаново77619,878Айорман
Ловчанци42028,311Кара суларСтожер112445,863Балъджа
Ломница23912,549Малтъм кьой, МаалтъмовоТянево9610,641Среден Базаурт, Тяново
Лясково21817,709ФъндъклииФелдфебел Денково53416,800Байрам бунар
Малка Смолница948,749Малко ЧамурлииХитово10112,962Чаир махле, Йон Братиано
Медово2517,545Северен РадулескуЦаревец28717,547Каралез
Методиево18120,626КюпелерЧерна29122,180Енидже, Енидже Фандаклъ
ОБЩО167641296,163няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • след 1880 г. – с. Кадъ кьой е преименувано от населението на с. Кадиево без административен акт;
  • указ № 462/обн. 1.12.1906 г. – преименува с. Малки Чорал на с. Орлово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьокче дьолюк на с. Бдинци;
– преименува с. Капуджи махле на с. Вратарите;
  • периода 1913 – 1940 г. – селата Айдън чофа и Малко Алъч кьой са изселени под румънска власт;
– с. Калфа (Дургут калфа) е преименувано на с. Драгош вода под румънска власт;
– с. Чаир махле и преименувана на с. Йон Братиано под румънска власт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Клиседжик (Кеседжик) на с. Алцек;
– преименува с. Чаталар на с. Батово;
– преименува с. Богдан кьой (Богданово) на с. Богдан;
– преименува с. Куруджа кьой на с. Бранище;
– преименува с. Войнещи на с. Бранник;
– преименува с. Саръджа (Долна Саръджа) на с. Валог;
– преименува с. Кьостекчилер на с. Верижари;
– преименува с. Дели Османлар на с. Владимирово;
– преименува с. Мързък на с. Воднянци;
– преименува с. Арабаджии на с. Возарци;
– преименува с. Самсон на с. Войводино;
– преименува с. Кара башлъ на с. Войсил;
– преименува с. Чакърча на с. Врачанци;
– преименува с. Чаир харман на с. Генерал Колево;
– преименува с. Али анифе (Али калфа) на с. Германци;
– преименува с. Голямо Чамурлии на с. Голяма Смолница;
– преименува с. Голям Базаурт на с. Горско;
– преименува с. Куюджук на с. Дебрене;
– преименува с. Арнаут куюсу на с. Долина;
– преименува с. Семиз ала (Семиз алъ) на с. Драганово;
– преименува с. Реджеб кьой на с. Дряновец;
– преименува с. Есирджа (Есердже) на с. Енево;
– преименува с. Малък Базаурт на с. Житница;
– преименува с. Кара Мурад на с. Златия;
– преименува с. Синдаля (Севдалии, Сейдалии) на с. Камен;
– преименува с. Мансър кьой (Мансърово) на с. Княз Кирил;
– преименува с. Титу Майореску на с. Княз Симеоново;
– преименува с. Осман факъ на с. Козлодуйци;
– преименува с. Хош кадем на с. Котленци;
– преименува с. Шахинджии на с. Крагуево;
– преименува с. Кара сулар на с. Ловчанци;
– преименува с. Матлъм кьой (Матлъмово) на с. Ломница;
– преименува с. Фъндъклии на с. Лясково;
– преименува с. Настрадин (Настрадън) на с. Малиново;
– преименува с. Малко Чамурлии (Чамурлии) на с. Малка Смолница;
– преименува с. Валалии на с. Малък Богдан;
– преименува с. Екисче на с. Мария Луиза;
– преименува с. северен Радулеску на с. Медово;
– преименува с. Кюпелер на с. Методиево;
– преименува с. Дийнеклер на с. Миладиновци;
– преименува с. Малко Ботьово на с. Ново Ботьово, а по-късно името е осъвременено без административен акт на с. Ново Ботево;
– преименува с. Драгош вода на с. Овчарово;
– преименува с. Ени махле на с. Одринци;
– преименува с. Ястъкчилар на с. Одърци;
– преименува с. Опанча на с. Опанец;
– преименува с. Сердимен на с. Орлова могила;
– преименува с. Ези бей на с. Паскалево;
– преименува с. Голям Алъч (Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) на с. Плачидол;
– преименува с. Гелинджик на с. Победа;
– преименува с. Конак куюджук на с. Подслон;
– преименува с. Сиринджии на с. Полковник Иваново;
– преименува с. Кабасакал на с. Полковник Минково;
– преименува с. Баш бунар (Баш пунар) на с. Полковник Свещарово;
– преименува с. Вели факъ на с. Попгригорово;
– преименува с. Конак на с. Поручик Гешаново;
– преименува с. Кара Синан на с. Поручик Лимонов;
– преименува с. Тюлюджа на с. Прелог;
– преименува с. Чукурово на с. Прилеп;
– преименува с. Кара курт на с. Приморци;
– преименува с. Янъклар на с. Прогорелец;
– преименува с. Кьоселер на с. Пчелино;
– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;
– преименува с. Саръ Махмуд на с. Самуилово;
– преименува с. Токчилар на с. Славеево;
– преименува с. Юргечлер на с. Сливенци;
– преименува с. Средно Чамурлии на с. Смолница;
– преименува с. Шахинлар на с. Соколник;
– преименува с. Айорман на с. Стефаново;
– преименува с. Балъджа на с. Стожер;
– преименува с. Среден Базаурт на с. Тяново;
– преименува с. Байрам бунар на с. Фелдфебел Денково;
– преименува с. Кадиево на с. Фердинандово;
– преименува с. Йон Братиано на с. Хитово;
– преименува с. Каралез на с. Царевец;
– преименува с. Енидже (Енидже фандаклъ) на с. Черна;
– преименува с. Хасъм дере на с. Ябълково;
  • между 1942 и 1946 г. – заличено е с. Прогорелец без административен акт поради присъединяването му като квартал на с. Плачидол;
  • през 1943 г. – с. Войводино е заличено без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Княз Кирил на с. Свобода;
  • МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Малиново на с. Божурово;
– преименува с. Поручик Лимонов на с. Росеново;
– преименува с. Бранник на с. Стефан Караджа;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Крагуево на с. Крагулево без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Ведрина;

МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Дончево;

  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Мария Луиза на с. Бенковски;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Самуилово на с. Алексеево;
– преименува с. Германци на с. Добрево;
– преименува с. Полковник Иваново на с. Сотирово;
  • през 1956 г. – с. Поручик Гешаново е преименувано на с. Гешаново без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Возарци, Малък Богдан, Орлово и Флорика поради изселване;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Валог, Войсил и Драганово и ги присъединява като квартали на с. Опанец;
– заличава с. Верижари и го присъединява като квартал на с. Методиево;
– заличава с. Голяма Смолница и го присъединява като квартал на с. Смолница;
– заличава с. Полковник Минково и го присъединява като квартал на с. Димитър Ганево;
– заличава с. Сливенци и го присъединява като квартал на с. Овчарово;
– заличава с. Ябълково поради изселване;
  • Указ № 182/обн. 28.04.1964 г. – преименува с. Победа на с. Димитър Ганево;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – отделя кварталите Войсил и Драганово от с. Опанец и ги обединява в едно населено място – с. Драганово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – преименува с. Тяново на с. Тянево;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава селата Горско и Прелог поради изселване;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Сливенци от с. Овчарово и го признава за отделно населено място – с. Сливенци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава Добричка община, която включва всички населени места от състава на бившия Толбухински район;
  • Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Полковник Минково от с. Димитър Ганево и го признава за отделно населено място – с. Полковник Минково;
  • Указ № 93/обн. 07.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Димитър Ганево на с. Победа;
  • Указ № 115/обн. ДВ бр. 46/01.06.1993 г. – възстановява старото име на с. Сотирово на с. Полковник Иваново;
– възстановява старото име на с. Алексеево на с. Самуилово.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място		ЧисленостНаселено
място		Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо2208111475359643873474091867100,0051,9616,2819,861,571,858,45
Алцек3284736241031Алцек14,3210,9773,470,000,910,30
Батово65620658229422137Батово31,408,8434,900,603,3520,88
Бдинци945414120014Бдинци57,4414,8912,760,000,0016,89
Бенковски8252977830105Бенковски3,5194,300,360,001,210,60
Богдан1581153460Богдан72,7821,513,790,00
Божурово8763014121530Божурово34,3647,0317,460,00
Бранище394316361231215Бранище80,209,133,040,763,043,80
Ведрина54133719036Ведрина62,2935,120,551,10
Владимирово256252003Владимирово98,430,000,001,17
Воднянци301178711976Воднянци5,6428,9039,5325,24
Вратарите5251000Вратарите98,070,000,000,00
Врачанци888800000Врачанци100,000,000,000,000,000,00
Генерал Колево95668416Генерал Колево69,478,424,2116,84
Гешаново10392110000Гешаново89,3210,670,000,000,000,00
Дебрене9272090011Дебрене78,260,009,780,000,0011,95
Добрево7041000029Добрево58,570,000,000,000,0041,42
Долина2321582300051Долина68,109,910,000,000,0021,98
Дончево911797207415Дончево87,482,198,121,64
Драганово16266272740Драганово40,7416,6616,6624,69
Дряновец2102000Дряновец0,0095,230,000,00
Енево17517300Енево98,850,000,00
Житница50126941500771Житница53,690,7929,940,0015,360,19
Златия998730603Златия87,873,030,006,060,003,03
Камен154376551001Камен24,0242,2033,110,000,000,64
Карапелит11115492252412Карапелит49,411,9847,161,08
Козлодуйци43431551661Козлодуйци72,5811,7515,200,23
Котленци251163153339Котленци64,945,9713,1415,53
Крагулево6058000Крагулево96,660,000,000,00
Ловчанци79432046116254Ловчанци40,305,7914,6031,98
Ломница315661085547633Ломница20,9534,2817,4614,921,9010,47
Лясково30211431761Лясково37,740,9958,270,33
Малка Смолница12899158006Малка Смолница77,3411,716,250,000,004,68
Медово6111000050Медово18,030,000,000,000,0081,96
Методиево2311481163702Методиево64,064,7627,273,030,000,86
Миладиновци121117030Миладиновци96,690,002,470,00
Ново Ботево3329002Ново Ботево87,870,000,006,06
Овчарово528303963531180Овчарово57,3818,186,620,562,0815,15
Одринци2492311304Одринци92,775,220,001,60
Одърци62136920437Одърци59,4232,855,95
Опанец1531149253Опанец74,505,8819,231,96
Орлова могила8180000Орлова могила98,760,000,000,00
Паскалево7056604631Паскалево93,610,560,854,39
Плачидол5523121814477Плачидол56,523,2626,0813,94
Победа916509202906586Победа55,562,1831,650,650,549,38
Подслон38367124189003Подслон17,4932,3749,340,000,000,78
Полковник Иваново948607001Полковник Иваново91,480,007,440,000,001,06
Полковник Минково2281701444000Полковник Минково74,566,1419,290,000,000,00
Полковник Свещарово137135000Полковник Свещарово98,540,000,000,00
Попгригорово919100000Попгригорово100,000,000,000,000,000,00
Прилеп1811600Прилеп61,1133,330,000,00
Приморци7864110300Приморци82,0514,100,003,840,000,00
Пчелино2109547670Пчелино45,2322,3831,900,00
Пчелник6160000Пчелник98,360,000,000,00
Росеново294133012040Росеново45,230,0040,8113,60
Самуилово1206233182Самуилово51,6627,5015,001,66
Свобода171154610001Свобода90,053,505,840,000,000,58
Славеево1921435370Славеево74,472,6019,270,00
Сливенци2272960135030Сливенци12,7726,4359,470,001,320,00
Смолница379229371913081Смолница60,429,765,013,430,0021,37
Соколник268140040Соколник30,7653,840,000,0015,380,00
Стефан Караджа3362020128Стефан Караджа60,110,0038,09
Стефаново921439213112114997Стефаново47,6623,1212,161,195,3210,53
Стожер1326723206104204Стожер54,5215,537,8415,38
Тянево16159099Тянево36,640,0061,49
Фелдфебел Денково673290306067Фелдфебел Денково43,0945,460,009,95
Хитово2051356171Хитово65,8529,753,410,48
Царевец388190161770Царевец48,964,1245,610,00
Черна53212340364041Черна23,127,5168,420,000,750,18

Вероизповедания

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо22 081100,00
Православие9 25841,92
Католицизъм690,31
Протестантство850,38
Ислям4 94122,37
Друго90,04
Нямат4842,19
Не се самоопределят1 7597,96
Непоказано5 47624,79

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 20,2 km от трасето на жп линията Разделна – Добрич – Кардам.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 183,6 km:

Топографска карта

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Страницата на общината в ЕКАТТЕ
  2. ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)
  4. ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Добрич-селска_(община)&oldid=12703520“.