Община Добрич-селска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Добричка)
Направо към: навигация, търсене
Община Добрич-селска
Map of Dobrichka municipality (Dobrich Province).png
Общи данни
Област област Добрич
Площ 1296.163 km²
Население 23 264 души
Адм. център Добрич
Брой селища 68
Управление
Кмет Тошко Петков
(БСП)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (7)
   БСП (7)
   НОВО НАЧАЛО ЗА ДОБРИЧКА (4)
   ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ (3)

Община Добрич-селска (позната по-рано като община Добричка) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в централната и южна част на Област Добрич. С площта си от 1296,163 km2 се явява най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 27,46% от територията на областта. Добричка община е третата след Община Сливен и Столична община по големина община в България. Границите ѝ са следните:

В центърът на Добричка община като анклав се намира Община Добрич с общинския център град Добрич.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територията на общината попада в югозападната част на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от суходолията на реките Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Общият наклон на платото е на север, североизток и изток. Средната надморска височина варира от 250 – 270 m на запад до 100 – 150 m на изток и североизток. Максималната височина на Добричка община е могилата Пъндъклъка (302 m), разположена в най-югозападната ѝ част, югозападно от село Бдинци, на границата с Община Вълчи дол. Най-ниската точка на общината се намира в югоизточната и част, източно от село Батово, в коритото на Батова река – 43 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Единствената постоянно течаща река на територията на Добричка община е Батова река, протичаща в югоизточната част на общината с чакс от средното си течение в дълбока долина между Добруджанското и Франгенското плато. През общината от юг на север преминават две дълбоки, на места каньоновидни суходолия на Суха река и десният ѝ приток Добричка река. Суха река навлиза в общината при село Ново Ботево и до село Одринци през повечето години има постоянно течение. След селото коритото на реката е дълбоко всечено в аптските варовици на Добруджанското плато и представлява суходолие, в което епизодично, основно през пролетта протичат повърхностни води. Северозападно от село Крагулево суходолието напуска пределите на общината. Същото е положението и с Добричка река, в коритото на която епизодично има течаща вода. Суходолието на Добричка река се „влива“ отдясно в суходолието на Суха река северозападно от село Крагулево преди последната да напусне пределите на общината. По „течението“ на двете суходолия има изградени няколко микроязовира („Ведрина“, „Одринци“, „Златия“ и др.), които се завиряват през пролетта и водата им се използва предимно за напояване.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10.2°С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари -22.7°С, а максимумът – през август и септември 39.1°С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2.5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Разпределение на земите[редактиране | редактиране на кода]

Разпределението на земите по фондове е както следва:

  • земеделска земя -1 025 217 дка;
  • горски фонд – 195 028 дка;
  • населени места – 65 384 дка;
  • водни площи – 4 370 дка;
  • територии за полезни изкопаеми -1 614 дка;
  • територии за транспорт и инфраструктура – 7 227 дка.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 22 081 100,00
Българи 11 475 51,97
Турци 3 596 16,29
Цигани 4 387 19,87
Други 347 1,57
Не се самоопределят 409 1,85
Не отговорили 1 867 8,46

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 68 населени места с общо население 22 081 жители (01.02.11 г.).[2]

Списък на населените места в Добричка община, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Алцек 328 10,271 Клиседжик, Кеседжик Миладиновци 121 25,466 Дийнеклер
Батово 656 24,285 Чаталар Ново Ботево 33 3,462 Малко Ботьово, Ново Ботьово
Бдинци 94 22,367 Гьокче дьолюк Овчарово 528 18,983 Калфа, Дургут калфа, Драгош вода
Бенковски 825 36,546 Екисче, Мария Луиза Одринци 249 23,030 Ени махле
Богдан 158 17,410 Богдан кьой, Богданово Одърци 621 15,297 Ястъкчилар
Божурово 876 35,818 Настрадин, Малиново Опанец 153 7,904 Опанча
Бранище 394 9,807 Куруджа кьой Орлова могила 81 18,552 Сердимен
Ведрина 541 29,165 Кадъ кьой, Кадиево, Фердинандово Паскалево 705 27,298 Ези бей
Владимирово 256 36,443 Дели османлар Плачидол 552 18,710 Голям Алъч кьой
Воднянци 301 10,009 Мързък Победа 916 24,418 Гелинджик, Димитър Ганево
Вратарите 52 16,108 Капуджи махле Подслон 383 19,619 Конак куюджук
Врачанци 88 6,612 Чакърча Полковник Иваново 94 15,485 Сиринджи, Сотирово
Генерал Колево 95 16,134 Чаир харман Полковник Минково 228 12,387 Кабасакал
Гешаново 103 22,104 Конак, Поручик Гешаново Полковник Свещарово 137 15,162 Баш бунар
Дебрене 92 28,427 Куюджук Попгригорово 91 14,918 Вели факъ
Добрево 70 14,701 Али калфа, Германци Прилеп 18 12,024 Чукурово
Долина 232 26,985 Арнаут куюсу Приморци 78 5,601 Кара курт
Дончево 911 128,871 Тито Майореску, Княз Симеоново Пчелино 210 15,559 Кьоселер
Драганово 162 27,835 Семиз ала Пчелник 61 13,816 Кованлък
Дряновец 21 7,404 Реджеб кьой Росеново 294 19,646 Кара Синан, Поручик Лимонов
Енево 175 6,252 Есирджа Самуилово 120 20,981 Саръ Махмуд, Алексеево
Житница 501 37,575 Малък Базаурт Свобода 171 21,785 Мансърово, Княз Кирил
Златия 99 14,154 Кара Мурад Славеево 192 21,824 Токчилар
Камен 154 12,161 Синдаля, Севдалии Сливенци 227 10,515 Юргечлер
Карапелит 1111 43,437 Смолница 379 25,855 Средно Чамурлии
Козлодуйци 434 23,696 Осман факъ Соколник 26 5,855 Шахинлар
Котленци 251 15,579 Хош кадем Стефан Караджа 336 10,122 Войнещи, Бранник
Крагулево 60 20,343 Шахинджии, Крагуево Стефаново 921 19,878 Айорман
Ловчанци 794 28,311 Кара сулар Стожер 1326 45,863 Балъджа
Ломница 315 12,549 Малтъм кьой, Маалтъмово Тянево 161 10,641 Среден Базаурт, Тяново
Лясково 302 17,709 Фъндъклии Фелдфебел Денково 673 16,800 Байрам бунар
Малка Смолница 128 8,749 Малко Чамурлии Хитово 205 12,962 Чаир махле, Йон Братиано
Медово 61 17,545 Северен Радулеску Царевец 388 17,547 Каралез
Методиево 231 20,626 Кюпелер Черна 532 22,180 Енидже, Енидже Фандаклъ
ОБЩО 22081 1296,163 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • след 1880 г. – с. Кадъ кьой е преименувано от населението на с. Кадиево без административен акт;
  • указ № 462/обн. 1.12.1906 г. – преименува с. Малки Чорал на с. Орлово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гьокче дьолюк на с. Бдинци;
– преименува с. Капуджи махле на с. Вратарите;
  • периода 1913 – 1940 г. – селата Айдън чофа и Малко Алъч кьой са изселени под румънска власт;
– с. Калфа (Дургут калфа) е преименувано на с. Драгош вода под румънска власт;
– с. Чаир махле и преименувана на с. Йон Братиано под румънска власт;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Клиседжик (Кеседжик) на с. Алцек;
– преименува с. Чаталар на с. Батово;
– преименува с. Богдан кьой (Богданово) на с. Богдан;
– преименува с. Куруджа кьой на с. Бранище;
– преименува с. Войнещи на с. Бранник;
– преименува с. Саръджа (Долна Саръджа) на с. Валог;
– преименува с. Кьостекчилер на с. Верижари;
– преименува с. Дели Османлар на с. Владимирово;
– преименува с. Мързък на с. Воднянци;
– преименува с. Арабаджии на с. Возарци;
– преименува с. Самсон на с. Войводино;
– преименува с. Кара башлъ на с. Войсил;
– преименува с. Чакърча на с. Врачанци;
– преименува с. Чаир харман на с. Генерал Колево;
– преименува с. Али анифе (Али калфа) на с. Германци;
– преименува с. Голямо Чамурлии на с. Голяма Смолница;
– преименува с. Голям Базаурт на с. Горско;
– преименува с. Куюджук на с. Дебрене;
– преименува с. Арнаут куюсу на с. Долина;
– преименува с. Семиз ала (Семиз алъ) на с. Драганово;
– преименува с. Реджеб кьой на с. Дряновец;
– преименува с. Есирджа (Есердже) на с. Енево;
– преименува с. Малък Базаурт на с. Житница;
– преименува с. Кара Мурад на с. Златия;
– преименува с. Синдаля (Севдалии, Сейдалии) на с. Камен;
– преименува с. Мансър кьой (Мансърово) на с. Княз Кирил;
– преименува с. Титу Майореску на с. Княз Симеоново;
– преименува с. Осман факъ на с. Козлодуйци;
– преименува с. Хош кадем на с. Котленци;
– преименува с. Шахинджии на с. Крагуево;
– преименува с. Кара сулар на с. Ловчанци;
– преименува с. Матлъм кьой (Матлъмово) на с. Ломница;
– преименува с. Фъндъклии на с. Лясково;
– преименува с. Настрадин (Настрадън) на с. Малиново;
– преименува с. Малко Чамурлии (Чамурлии) на с. Малка Смолница;
– преименува с. Валалии на с. Малък Богдан;
– преименува с. Екисче на с. Мария Луиза;
– преименува с. северен Радулеску на с. Медово;
– преименува с. Кюпелер на с. Методиево;
– преименува с. Дийнеклер на с. Миладиновци;
– преименува с. Малко Ботьово на с. Ново Ботьово, а по-късно името е осъвременено без административен акт на с. Ново Ботево;
– преименува с. Драгош вода на с. Овчарово;
– преименува с. Ени махле на с. Одринци;
– преименува с. Ястъкчилар на с. Одърци;
– преименува с. Опанча на с. Опанец;
– преименува с. Сердимен на с. Орлова могила;
– преименува с. Ези бей на с. Паскалево;
– преименува с. Голям Алъч (Голям Алъч кьой, Голямо Алъч кьой, Алъч кьой) на с. Плачидол;
– преименува с. Гелинджик на с. Победа;
– преименува с. Конак куюджук на с. Подслон;
– преименува с. Сиринджии на с. Полковник Иваново;
– преименува с. Кабасакал на с. Полковник Минково;
– преименува с. Баш бунар (Баш пунар) на с. Полковник Свещарово;
– преименува с. Вели факъ на с. Попгригорово;
– преименува с. Конак на с. Поручик Гешаново;
– преименува с. Кара Синан на с. Поручик Лимонов;
– преименува с. Тюлюджа на с. Прелог;
– преименува с. Чукурово на с. Прилеп;
– преименува с. Кара курт на с. Приморци;
– преименува с. Янъклар на с. Прогорелец;
– преименува с. Кьоселер на с. Пчелино;
– преименува с. Кованлък на с. Пчелник;
– преименува с. Саръ Махмуд на с. Самуилово;
– преименува с. Токчилар на с. Славеево;
– преименува с. Юргечлер на с. Сливенци;
– преименува с. Средно Чамурлии на с. Смолница;
– преименува с. Шахинлар на с. Соколник;
– преименува с. Айорман на с. Стефаново;
– преименува с. Балъджа на с. Стожер;
– преименува с. Среден Базаурт на с. Тяново;
– преименува с. Байрам бунар на с. Фелдфебел Денково;
– преименува с. Кадиево на с. Фердинандово;
– преименува с. Йон Братиано на с. Хитово;
– преименува с. Каралез на с. Царевец;
– преименува с. Енидже (Енидже фандаклъ) на с. Черна;
– преименува с. Хасъм дере на с. Ябълково;
  • между 1942 и 1946 г. – заличено е с. Прогорелец без административен акт поради присъединяването му като квартал на с. Плачидол;
  • през 1943 г. – с. Войводино е заличено без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 1473/обн. 27.04.1945 г. – преименува с. Княз Кирил на с. Свобода;
  • МЗ № 3688/обн. 05.06.1945 г. – преименува с. Малиново на с. Божурово;
– преименува с. Поручик Лимонов на с. Росеново;
– преименува с. Бранник на с. Стефан Караджа;
  • през 1946 г. – осъвременено е името на с. Крагуево на с. Крагулево без административен акт;
  • МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Фердинандово на с. Ведрина;

МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княз Симеоново на с. Дончево;

  • МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Мария Луиза на с. Бенковски;
  • Указ № 949/обн. 08.12.1949 г. – преименува с. Самуилово на с. Алексеево;
– преименува с. Германци на с. Добрево;
– преименува с. Полковник Иваново на с. Сотирово;
  • през 1956 г. – с. Поручик Гешаново е преименувано на с. Гешаново без административен акт;
  • Указ № 369/обн. 28.10.1958 г. – заличава селата Возарци, Малък Богдан, Орлово и Флорика поради изселване;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава селата Валог, Войсил и Драганово и ги присъединява като квартали на с. Опанец;
– заличава с. Верижари и го присъединява като квартал на с. Методиево;
– заличава с. Голяма Смолница и го присъединява като квартал на с. Смолница;
– заличава с. Полковник Минково и го присъединява като квартал на с. Димитър Ганево;
– заличава с. Сливенци и го присъединява като квартал на с. Овчарово;
– заличава с. Ябълково поради изселване;
  • Указ № 182/обн. 28.04.1964 г. – преименува с. Победа на с. Димитър Ганево;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – отдела кварталите Войсил и Драганово от с. Опанец и ги обединява в едно населено място – с. Драганово;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – преименува с. Тяново на с. Тянево;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава селата Горско и Прелог поради изселване;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – отделя кв. Сливенци от с. Овчарово и го признава за отделно населено място – с. Сливенци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – създава Добричка община, която включва всички населени места от състава на бившия Толбухински район;
  • Указ № 250/обн. 12.08.1991 г. – отделя кв. Полковник Минково от с. Димитър Ганево и го признава за отделно населено място – с. Полковник Минково;
  • Указ № 93/обн. 07.04.1992 г. – възстановява старото име на с. Димитър Ганево на с. Победа;
  • Указ № 115/обн. ДВ бр. 46/01.06.1993 г. – възстановява старото име на с. Сотирово на с. Полковник Иваново;
– възстановява старото име на с. Алексеево на с. Самуилово.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината, от югозапад на североизток преминава участък от 20,2 km от трасето на жп линията РазделнаДобричКардам.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 183,6 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ