Овчарово (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Овчарово (Област Добрич))
Вижте пояснителната страница за други значения на Овчарово.

Овчарово
Общи данни
Население462 души[1] (15 март 2024 г.)
24,4 души/km²
Землище18,983 km²
Надм. височина214 m
Пощ. код9395
Тел. код05711
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ53210
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Добричка
Соня Георгиева
(БСП за България, ЗНС; 2019)
Кметство
   кмет
Овчарово
Иван Вълев
(ЗНС)

Овчарово е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

История[редактиране | редактиране на кода]

През Османския период и след Освобождението селото се нарича Дургут калфа. През периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година е преименувано на Драгош вода, когато е център на селска община. През 1929 г. в района на селото са регистрирани оплакване от страна на местни жители поради провокации и опити за самоуправство от страна на румънски колонисти. [2]

Селото получава днешното си име със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.

До 2005 година в селото функционира завод за производство на филтри.

География[редактиране | редактиране на кода]

Овчарово се намира в северната част на административната област, като отстои на 12 км от Добрич, на 70 км от Варна и на 35 км от Балчик и морския бряг. Населението му наброява около 600 души. Надморско равнище – 260 м. Релефът е равнинен. Климатът е умерено-континентален. Лятото е слънчево и горещо, а зимата – с обилни снеговалежи.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В селото и района е изградена инфраструктура за транспорт, водо- и електроснабдяване. В селото има основно училище, ЦДГ, читалище с библиотека, селскостопанско летище, здравен пункт, кметство, пощенски клон, хранителни магазини, кафене, механа, парк, търговски комплекс, футболно игрище, където се играят срещи на отбори от „В група“.

Местното население е ангажирано предимно в земеделие, животновъдство и зърнопроизводство. В района се отглеждат предимно зърнени и маслодайни култури – жито, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица.

Източници[редактиране | редактиране на кода]