Черна (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Черна.

Черна
Общи данни
Население 577 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,18 km²
Надм. височина 192 m
Пощ. код 9417
Тел. код 05776
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 80769
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Соня Георгиева
(БСП)
Кметство
   - кмет
Черна
Иван Георгиев
(БСП)

Черна е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

Название[редактиране | редактиране на кода]

Няколко са теориите защо по време на масовото преименуване на населените места в Добруджа през 40-те години на 20 век селото Енидже фандаклъ е получило името Черна. Според историци от Добрич причината е, че през Първата световна война много от мобилизираните местни хора са загинали при завоя на река Черна в Македония. Според друга популярна теория, през 40-те години на миналия век кмет на селото става току-що завършилият скулптура Иван Димов, родом от село Телериг. Месеците, които прекарал на кметския пост, му се видели черни и това го мотивирало да даде предложение за българско име на населеното място. Това е и най-разпространената сред хората в Черна хипотеза за името на селото.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Черна се намира в Североизточен планов регион на България, като разстоянието до София е 371 km. Населеното място е разположено в гориста местност.

История и археология[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. при разкопките на тракийския некропол до Черна, Иван Василчин проучва и 21 ранносредновековни гроба. Най-богат е гроб 3, съдържащ безурново трупоизгаряне. Гробният инвентар включва гърне, железен нож, чифт бронзови обеци с висулки от три кухи сфери, посребрено бронзово огледало, две сребърни апликации и силно деформиран сребърен предмет. Счита се, че това са най-представителните женски гробове, свързани с дохристиянската култура на Дунавските българи[1].

Турското име на Черна е Енидже. Някога недалеч от селището е имало лешникова гора, от която селото получава името Енидже кьой фандаклъ (Новото село край лешниковата гора). Известно е, че през 19 век селото е с турско население. Предполага се, че населеното място тогава се е намирало на около 2 km североизточно от днешното селище. Предание разказва, че в средата на 19 век старото село е било покосено от чумна епидемия. Оцелелите турци решили да се преместят. Когато построили къщите си на новото място, нарекли селото „Ени джaн“ (нов живот). Българите се появяват в края на 19-ти и началото на 20 век. Предполага се, че първите български заселници са дошли от Кръгулево. След окупирането на Южна Добруджа от Румъния през 1918 година, тук са заселени колонисти - арумъни от Македония. След 1940 годино на тяхно място идват преселници от Северна Добруджа. Те са основно от селата Голям и Малък Гаргалък – на 25 – 30 km южно от Кюстенджа.

По бойните полета на Втората световна война селото се гордее с четирите медала за храброст на Недялко Петров. Единственият останал жив фронтовак Господин Колев Енчев е носител на три военни отличия.

Обществено обслужване[редактиране | редактиране на кода]

Основното училище в Черна е създадено непосредствено след възвръщането на Южна Добруджа към България – през късната есен на 1940 година и функционира и до днес. Носи името “Братя Миладинови” и в него учат 100 деца от Черна и Кръгулево. Детската градина е с 20 места. Преобладаващата част от децата са ромчета. В центъра на селото са сградата на читалището, в която се помещава и кметството.

В Черна функционират две чешми. По-старата се нарича “Горчивата”, а другата, непосредствено до входа на селото откъм Добрич се нарича “Сладката”.

Етническият състав е смесен – българи, роми и турци. Къщите в селото са 180, землището е 13 200 дка и се обработва от няколко арендатори. Шест къщи в селото са собственост на англичани.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото врати отвори новият църковен храм "Успение на Пресвета Богородица". Църквата е осветена от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, в присъствието на кмета на общината Петко Петков. Има и една джамия, която се намира срещу кметството.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на 24 май.


Източници[редактиране | редактиране на кода]