Пчелино
| Пчелино | |
  Пчелино  Пчелино | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 178 души[1] (31 декември 2024 г.) 11,4 души/km² |
| Землище | 15,559 km² |
| Надм. височина | 248 m |
| Пощ. код | 9363 |
| Тел. код | 05713 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 58880 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – ОЛ, ЗНС; 2019) |
Пчелино е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
История
[редактиране | редактиране на кода]През Османския период, след Освобождението и през периода на румънско господство над Добруджа от 1919 до 1940 година селото се нарича Кьоселер.
През 1929 г. жители на селото регистрират оплакване срещу румънския учител К. Спиридон, който е обвинен в сплашване и присвояване на парични средства.[2]
Днешното си име Пчелино получава със заповед на МЗ № 2191/обн. 27 юни 1942 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 210 | 100,00 |
| Българи | 95 | 45,23 |
| Турци | 47 | 22,38 |
| Цигани | 67 | 31,90 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 0 | 0,00 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Храм „Св. Възнесение Господне“, обновен от Варненския и Великопреславския митрополит Кирил на 10 май 2010 г.
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Поле - вестник-ежедневник, временно замества спрения в. Куриер / Базарджик (Добрич): директор Ст. Иванов, бр. 20, 13 юли 1929, стр.1
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||