Самуилово (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилово.

Самуилово
Общи данни
Население 138 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20.981 km²
Надм. височина 246 m
Пощ. код 9384
Тел. код 05718
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 374
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Тошко Петков
(БСП)

Самуилово е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич. Старото му име е Алексеево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Самуилово е разположено от западната страна река „Суха река“. Намира се на 17 километра югозападно от гр. Добрич и 10 км южно от с. Смолница. Най-високите точки около селото са могилата „Юкъ Ян“ – 268 м на 300 метра южно от селото и „Шелевията“-286 м на североизток в гората.

Климатът е континентален. Температурата през януари е минус 10 – 14 градуса, а през юли 25 – 28 градуса. Съществува достатъчно ранна и топла пролет, топла и продължителна есен, сравнително мека зима и полусухо, горещо лято-благоприятни сезони за земеделие, животновъдство и лозарство.

Валежите са по-ниски от нормалните за страната и са средно 330 – 420 литра на квадратен метър. Изобилства подземна вода на дълбочина от 6 до 15 метра. Затова в селото съществуват 32 кладенеца.

Има 9600 дка обработваема площ и обширни пасища около селото. Граничи със землищата на с. Златия, с. Смолница, с. Долина, с. Орлова Могила, с. Медово и с. Миладиновци.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път селото се споменава в турски документи около 1500 година. В Османската империя е съществувал закон, според който, при идването на нов султан на власт се правил опис на населените места. Така след смъртта на султан Селим I, през 1526 – 1527 година е направен нов „ИНДЖЕМАЛЪ ДЕФТЕР“. В него за пръв път се споменава името на мезра /малко село с няколко човека и къщи/ САРЪ МАХМУД-кювю. Това име на селцето се упоменава в 18 документа за плащане на данъци в „акчета“ /сребърни монети/. Постепенно Саръ Махмуд прераства в по-голямо село около Суха река /наричана тогава „Ишикли“/, под височината „Казан баир“. Първоначално селото е било от източната страна на реката, но в началото на 17 век се открива плитка подпочвена вода на височината от западната страна на реката. Там се построяват нови къщи и постепенно селото се пренася и установява на мястото където е. Населението на селото е винаги многонационално. От началото е било населено предимно с турци и татари, а малко преди 1874 с българи 4, турци 79, татари 78 и цигани 13, а след 1878 и гагаузи. През 1873 са преброени са 40 вола и крави, 5 ездитни коня, 27 кобили 1033 овце и 533 кози. При преброяването през 1880 година селото е наброявало 375 жители, от които 7 българи, 242 турци и 126 татари. През 1890 година насението на селото вече е нараснало на 420 души, от които 91 българи, 125 турци, 178 татари и 28 цигани и през 1910 година има 98 домакинства с 485 жители, от които 123 българи. След 1878 година в селото пристигат българи от Жеравна, Котел, Одрин и предбалкана с големи стада овце. Тук се заселват: Димитър Тинев от Котел с 6 членно семейство и 250 овце, Петър Георгиев Бекяров от Жеравна с 6 членно семейство и 450 овце, Злати, Атанас и Манол Златеви от Стралджа, Христо, Петко и Никола Стоянови от Елена, Стоян Киров от Котел, Карамфил Атанасов от Одрин, Желязко Петров от Стара Загора, Никола Хубенов, Сава Петров, Генчо Атанасов и др.

Съществуват две предания за основаване на селото.

Първото е, че овчар-джелепкешанин на име Саръ Махмуд, брат на Дели Осман и основател на „мезрата“ с голямо стадо овце харесва природните условия, построява заслон в местността „Сая кулак“ – наричан така, защото по-късно прииждат и други овчари построяват нови заслони около реката, които по-късно превръщат в къщи за семействата си.

Второто предание е свързано с войните между Турция и Русия. След всяка победа, султанът е раздавал като награда на „юзбашии“, „бинбашии“, „спахии“ земи със села и населението им, за да ги управляват и събират данъците за издръжка на многочислената армия на империята. Така с такава територия е овластен и Саръ Махмуд бей, като селището било наречено на управителя.

Има и трето (митично) предание за основаване на селото. По време на ледниковия период в близост до селото живеели два мамута. Единият е бил жълт (саръ), а другия черен (кара). Един ден се сбили и черният мамут бил надвит от жълтия, и така той отишъл някаде в централна България и сега там има село, което на турски е Карамамут. Жълтия останал близо до Казанбаир в очакване на брат си (според поверието са били братя, а майка им била Акмамут (бял мамут)) да се върне и там намерил смъртта си. И от там името на селото Саръмамут.

Административно управление[редактиране | редактиране на кода]

От самото си възникване до 1880 година селото се е числяло към Татарпазарджишка кааза (околия). Според закон от 1880 година за административното делене на Княжество България, до 1910 година с.Саръ Махмуд е било административно към община Дели Османлър (Владимирово). През 1927 година румънските власти го преименуват на Махмуд чел Блонд (Русия Махмуд). По това време селото става и и общински център, като към него са се числяли Кара Мурад (Златия) и Хасъм Деде/Ябълково/. От 1940 година с.Саръ Махмуд преминава към община Средно Чамурлий (Смолница).

В продължение на около четири века – от 1526 година до 1942 година селото е наричано, написвано и отразявано по скици, карти и печати като с. Саръ Махмуд (и в съкратен вид с. Сари 1874 г.). През 1942 година е преименувано в с. Самуилово. През 1949 година е преименувано на с.Алексеево и отново през 1993 година е върнато старото име Самуилово.

През 2012 година, кмет на село Самуилово става Дамян Михайлов, който живее във Добрич. Той е завършил средно специално образование във техникум по лека промишленост в гр. Добрич.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В Саръ Махмед е съществувало турско училище до 1900 година. В архивните документи е отбелязано, че през 1895 година Варненското окръжие е утвърдило училищни настоятели Хасан Исмайлов, Юмер Хасанов и Али Исмаилов, а през 1897 година – Исмаил Местафов, Хасан Исмаилов и Сали Хасанов, но въпреки това неграмотността е била много висока.

С увеличаване на българите през 1905 година се открива българско училище. От наличното свидетелство на Божил Тинев /1901 – 1987 г./ и поставен печат се чете следното: 1910 – 1911 година завършва четвърти клас на Основно начално училище с.Саръ Махмуд околия Добричка при учители Кръстинка Недялкова и Славка Стоянова. В него са учителствували Стефан Димитров и Боян Лафчиев от с. Ябълково, както и снахата на Станьо Лафчиев, който е бил член на кметския екип на Желез Абаджиев – кмет на гр. Добрич 1902 – 1908 година. Това училище е закрито през 1918 година с падането на Добруджа под румънско владичество.

На 21 януари 1941 година след Освобождението на Добруджа се заменя румънското с българско училище. Първи учители са Йорданка и Еленка Попангелови от гр. Видин. През 1946 и 1956 година началното училище прераства в пълна прогимназия. Училището в с.Алексеево е закрито през 1968 година и учениците се превозват до с.Козлодуйци и с. Смолница с автобус. В периода от 1941 до 1968 година в с. Саръ Махмуд – Самуилово – Алексеево са учителствали 36 учители.

В с. Самуилово е роден Димитър Тинев (1920 – 2000), виден борец за независимост на Южна Добруджа, по-късно общественик с големи заслуги за развитието на региона. През 60-те години председател на Баскетболен клуб „Славия“. Димитър Тинев, като кмет на 6-ти район на София е направил първата копка на стадион „Славия“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се е изповядвала християнската и мюсюлманската религия. Съществувала е и голяма джамия за извършване на съответните ритуали, но с времето е изоставена и около 1962 година е съборена. Намирала се е на мястото на сегашния парк.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 година в селото е основана читалище „Иван Вазов“. В него жителите на селото дълги години осъществат своята културна и обществена деност.

На 8 октомври 1949 година с петдесет члена и общо 2143.5 декара обработваема земя е създадено ТКЗС (трудово кооперативно земеделско стопанство) с. Алексеево. За пръв председател е избран Иван Христов Стоянов, а след него Димитър Петков Стоянов. Масовизацията се извършва с председател на ТКЗС – Стоян Стойчев Стоянов.

На 20 март 1949 година е основана и Потребителска кооперация „Пробуда“.

След ликвидацията на ТКЗС през 1994 година със 65 члена и цялото землище на селото е основана Частна земеделско кооперация „Цар Самуил“ – с. Самуилово. Пръв председател е Георги Неделчев. До 2004 година стопанската дейност се извършва с амортизирана земеделска техника получена при ликвидацията на бригадата в с. Рилци.