Стожер
| Стожер | |
|---|---|
  Стожер  Стожер |
|
| Общи данни | |
| Население |
1552 души[1] (15 март 2022 г.) 33,8 души/km² |
| Землище | 45,863 km² |
| Надм. височина | 303 m |
| Пощ. код | 9350 |
| Тел. код | 05712 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 69300 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
|
Община – кмет |
Добрич Соня Георгиева (БСП) |
|
Кметство – кмет |
Васил Божилов (ГЕРБ) |
Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
През Османския период селото се нарича Баллъджа. След Освобождението селото се намира на пътя Варна-Добрич[2]
На 21 март 1898 в селото се провежда първата земеделска конференция, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, състоял се на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение.
По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[3]
Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[4]
През 1985 година Стожер има 1660 жители.[4]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Източно православие църква „Свети Иван Рилски“
- Ислям
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство
- Читалище
- Здравна служба
- Основно училище „Христо Ботев“
- ЦДГ
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на свободата
- храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“
- Паметник на създателите на земеделското движение в България
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празникът на селото е 2 юни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 16, 22 септември 1891 г., стр. 4
- ↑ Страшимиров, Антон. Към Северния фронт, – в: Червени страници, София 1917, с. 21 – 23.
- ↑ а б Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 257.
| ||||||||