Стожер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стожер
Общи данни
Население 1 520 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 45,863 km²
Надм. височина 303 m
Пощ. код 9350
Тел. код 05712
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 69300
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Добрич
Тошко Петков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Васил Божилов (ГЕРБ)

Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на Стожер е Баллъджа (на турски – малък, или малко). В селото се е провела първата земеделска конференция на 21 март 1898, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, който се е състоял на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият и сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение.

По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[1]

Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[2]

През 1985 година Стожер има 1660 жители.[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство
  • Читалище
  • Здравна служба
  • Основно училище „Христо Ботев“
  • ЦДГ

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на свободата
  • храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“
  • Паметник на създателите на земеделското движение в България

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е 2 юни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Страшимиров, Антон. Към Северния фронт, – в: Червени страници, София 1917, с. 21-23.
  2. а б Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 257.