Стожер
| Стожер | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1115 души[1] (31 декември 2024 г.) 24,3 души/km² |
| Землище | 45,863 km² |
| Надм. височина | 303 m |
| Пощ. код | 9350 |
| Тел. код | 05712 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 69300 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Добрич-селска Соня Георгиева (БСП – ОЛ, ЗНС; 2019) |
| Кметство – кмет | Васил Божилов (ГЕРБ) |
Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]История
[редактиране | редактиране на кода]През Османския период селото се нарича Баллъджа. След Освобождението селото се намира на пътя Варна-Добрич[2]
На 21 март 1898 в селото се провежда първата земеделска конференция, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, състоял се на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение.
По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[3]
Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[4]
През социалистическия период от 1945 до 1960 г. в толбухинското село функционира ТКЗС „Васил Коларов”.[5]
През 1985 година Стожер има 1660 жители.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1326 | 100,00 |
| Българи | 723 | 54,52 |
| Турци | 206 | 15,53 |
| Цигани | 104 | 7,84 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 204 | 15,38 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]- Източно православие църква „Свети Иван Рилски
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство
- Читалище
- Здравна служба
- Основно училище „Христо Ботев“
- ЦДГ
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Паметник на свободата
- храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“
- Паметник на създателите на земеделското движение в България
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Празникът на селото е 2 юни.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Черно море – седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 16, 22 септември 1891 г., стр. 4
- ↑ Страшимиров, Антон. Към Северния фронт, – в: Червени страници, София 1917, с. 21 – 23.
- 1 2 Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 257.
- ↑ Пътеводител на архивните фондове, създадени от дейността на учреждения, организации и предприятия от добрички регион / Посетен на 3 август 2022 // Архивиран от оригинала на 3 август 2022. Посетен на 3 август 2022.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||