Стожер
Стожер | |
---|---|
Общи данни | |
Население |
1540 души[1] (15 юни 2020 г.) 33,6 души/km² |
Землище | 45,863 km² |
Надм. височина | 303 m |
Пощ. код | 9350 |
Тел. код | 05712 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 69300 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет |
Добрич Соня Георгиева (БСП) |
Кметство – кмет |
Васил Божилов (ГЕРБ) |
Стожер е село в Североизточна България. То се намира в община Добричка, област Добрич.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на Стожер е Баллъджа (на турски – малък, или малко). В селото се е провела първата земеделска конференция на 21 март 1898, която е предтеча на учредителния конгрес на БЗНС, който се е състоял на 28, 29 и 30 декември 1899 в Плевен. Това е първият и сполучлив опит да се даде началото на ново съсловно движение, което да защитава интересите на бедните и средните селяни. В Стожер се събират селяни от Провадийска, Варненска, Добричка и Балчишка околия и слагат основите на земеделското организирано движение.
По време на Първата световна война селото е опожарено от румънски войски, а много от жителите му са избити. Антон Страшимиров описва Баллъджа като разположено в „гористо плато“ „село от 200 къщи с просторни ханища“, превърнато в „страшно пожарище“.[2]
Селото е преименувано на Стожер през юни 1942 година.[3]
През 1985 година Стожер има 1660 жители.[3]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Източно православие църква „Свети Иван Рилски“
- Ислям
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметство
- Читалище
- Здравна служба
- Основно училище „Христо Ботев“
- ЦДГ
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Паметник на свободата
- храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“
- Паметник на създателите на земеделското движение в България
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Празникът на селото е 2 юни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Страшимиров, Антон. Към Северния фронт, – в: Червени страници, София 1917, с. 21-23.
- ↑ а б Мичев, Н и П. Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 257.
|