Бориславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Егейска Македония, Гърция вижте Бериславци.

Бориславци
Borislavtsi centre.jpg
Общи данни
Население 221 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,333 km²
Надм. височина 130 m
Пощ. код 6478
Тел. код 03759
МПС код Х
ЕКАТТЕ 5503
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Маджарово
Милко Армутлиев
(независим)

Бориславци е село в Южна България. То се намира в община Маджарово, област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бориславци е разположено на брега на река Арда. От него започва язовир „Ивайловград“. Разположено е в обширна равнина, изписана с живописни и придливи места, подходяща дестинация за почивка, развлечение и отдих, също и за риболов.

История[редактиране | редактиране на кода]

Борис Георгиев Славов – Чолака /истинското му име е Борис Георгиев Чолаков/ е роден на 22 юли 1870 г. в село Сьоют /Суют/ Söğütköy/. Селото се произнасяло от малоазийските българи като Сюютя и е в съседство с Коджа бунар. Борис Славов е най-големият от трите деца на Георги и Мария Чолакови, имал още по-малък брат Димитър и най-малка била сестра им Анастасия. Семейството се занимавало с търговия, животновъдство и земеделие, и живеело на главната улица в близост до одаята /кметството/. Бащата Георги Чолаков в свободното време пеел народни български песни и свирил на кеменче /гъдулка/, а майката се грижела децата да научат българско четмо и писмо.….

След двете войни през лятото на 1913 година воеводата Борис Славов окончателно се премества с четата си в Дедеагач /Александруполис/ и активно се заема с посрещането /пристигането, настаняването и осигуряване придвижването на българите от Мала Азия и Беломорска Тракия към България. Бежанците от Мала Азия са тръгвали от пристанището на Бандърма и са слизали на пристанището в Дедеагач.

В Дедеагач Борис Славов разбира, че консулите на Западноевропейските държави, които имат седалища в пристанищния град, са излезли с призив българското население да се стече в Дедеагач. Техните обещания били, че с параходи ще ги превозят до пристанищните градове Варна и Бургас, за да бъде спасено българското население от турските безчинства....

Воеводата Борис Славов научава за битката при Маджарово и жестоките кланета, извършени от турската войска. Негов четник бива изпратен от воеводите Димитър Маджаров и Руси Славов да му докладва за обстановката, пътя през каналите, движението на турския башибозук и разположението на турската войска и армия. За 3 /три/ дни Борис Славов събира и въоръжава четата си от 30 верни другари и около 200 доброволци, сред които е имало българи, гърци, албанци и сърби.......

Борис Славов тръгва да спасява колоната бежанци, пътуващи за българската граница през канала: Доганхисар – Голям Дервент – Малък Дервент – Горно Суванли /Горно Луково/ – Долно Суванли /Долно Луково/ – Гьокчебунар /Сив кладенец/ – Юбрю йорен /Горноселци/ – Ада Чалъ /Бориславци/ – Оваджик /Горно поле/. Навсякъде по пътя Борис Славов и неговата чета виждат какви ли не покъртителни и сърцераздерателни сцени на кланета и трупове – на мъже, жени, старци, майки и деца, захвърляни и удряни в земята малки деца, пеленачета умъртвени във вързопите и затиснати с камъни, изкормени бременни и изнасилвани многократно жени и девойки, разчленени мъже и старци и какво ли още не. В резултат на стреса от видяното и преживяното от тези покъртителни картини на жестокости, на някои от доброволците за броени дни им побелели косите, а на други доброволци им окапали косите. Близо 2000 оцелели бежанци се събират по пътя около четата на Борис Славов и тръгват през този канал с воеводата за България.

На 10. 10. 1913 година рано сутринта четата на без особени проблеми, препятствия и сражения достига река Арда. Воеводата и бежанците решават да направят последна почивка, преди оставащите няколко километра до българската граница. Всички заемат наблюдателна позиция на билото над село Ада Чалъ /Бориславци/. Този хълм от юг и запад бива пазен от река Арда, а опасност би могла да дойде единствено от изток, тъй като на север е българската граница и граничният пункт……

Към обяд разузнавателният отряд на воеводата забелязъл наближаващ турски башибозук от около 400 души, движещ се от изток на запад, вероятно отиващ към Ятаджик /Маджарово/. Борис Славов наредил четниците да заемат шахматна позиции на хълма, като до всеки един с оръжие и муниции да застанат още двама – трима бежанци, които при евентуална смърт на четника или доброволеца имали задължението да му вземат оръжието и мунициите и да продължат стрелбата и битката. След продължителна и неравностойна 7 /седем/ часова борба и жестока кървава битка на билото с турския башибозук Борис Славов успява да го отблъсне и така спасява около 2000 бежанци предимно старци, жени и деца, които се отправят към Оваджик Горно поле, където е била българската граница.

Тази битка на хълма над Бориславци се оказва последната за 43-годишния воеводата. Борис Славов многократно е бил предупреждаван от своя отряд – разузнавачи, че срещу него се готви убийство или атентат, но все е казвал, че неговите две икони на Св. Георги Победоносец и на Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец ще го пазят. Воеводата е застрелян от свой четник – доброволец, грък продал се за 100 жълтици. Предателят веднага бива настигнат, заловен и убит от разузнавачите на воеводата. Три куршума са изстреляни от предателя по Борис Славов. Фатален за воеводата е бил изстрелът в главата, другите два попадат в двете икони, които носел до гърдите си. Борис Славов и загиналите четници са погребани в източната част на билото над село Ада – Чалъ, което сега носи името на воеводата – Бориславци. До тялото на воеводата са положени и неговите две икони с двата куршума в тях – на Св. Георги Победоносец и на Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.

В памет на воеводата Борис Славов село Ада – Чалъ е преименувано на село Бориславци със Заповед № 2820 на Министерство на вътрешните работи и народното здраве от 09.08. 1934 г., Обн., ДВ, бр. 109 от вторник 14. 08. 1934 г. Тогава е построена и църквата в село Бориславци, която съгласно волята на воеводата носи името Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Исторически музей „Христо Чолаков“[2]

През 2006 г. в с. Бориславци е открит „Исторически музей – Христо Чолаков“ – музей на бежанците от Мала Азия и Беломорска Тракия, който е олицетворение за бита, обичаите, предметите и сечивата от създаването на селото до наши дни.В музея може да видите снимки на археологическите забележителности и местности в региона, да разберете за разорението на тракийските и малоазийските българи, кланетата по река Арда, както и да видите минералното разнообразие на този необикновен край. От 2012 г. се представя и рекламира в Париж, Мюнхен, Виена и Будапеща.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор – последната събота на месец август (всяка година).


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. откъс от книгата на Христо Чолаков – „Кървавият път на българите от Мала Азия и Беломорска Тракия“.
  2. Фото галерия на Исторически музей „Христо Чолаков“