Сюлейманкьойски надпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сюлейманкьойски надпис, Национален археологически институт с музей, София.
Сюлейманкьойски надпис, Национален археологически институт с музей, София.

Сюлейманкьойският надпис е български епиграфски паметник от времето на кан Омуртаг. Намерен е при село Сечище, новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условия на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 между кан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.

История[редактиране | редактиране на кода]

Издълбан е през IX век върху разцепена на 2 части мраморна колона, висока 1,45 м, с отчупен горен и долен край. Надписът е на гръцки език с гръцки букви.

Камъкът на който е врязан надписа е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село днешното новопазарско с. Сечище според местното предание е донесен от развалините на двореца в Плиска.

Вероятно колони с подобни мирни или други договори са стояли в българската столица и са образували особен вид държавен архив на открито.

Сега се съхранява в Археологическия музей в София.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от надписа е повредена — от 11 точки са запазени само 4. В тях се уточнява границата между двете държави; урежда се положението на славяните, останали на византийска територия; славяните от черноморската област, които се намират във Византия, се задължават да се завърнат в България; уговорена е размяната на военнопленници.

Запазената част от надписа гласи:

... известие... и изпрати... сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от Дебелт до и между двата Авролева, и до многото мостчета, и между Валзина и Агатоники и до Хеброс и до Констанция и до Макри Ливада и до Хеброс и до планината Хемус. До тук стана определянето на границата. Втора глава за славяните, които са под императора: те да останат така, както бяха заварени, когато стана войната. Трета глава за останалите славяни, които не са подчинени на императора в крайбрежната област, той ще ги върне в селищата им. Четвърта глава за пленените християни и за заловените... за турмарсите, спатариите и комесите: ще даде... за бедните войници: душа срещу душа. Два бивола ще даде за заловените извън крепостите, ако... селата. Ако е избягал стратег...[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 103