Сюлейманкьойски надпис
|
| |
Сюлейманкьойски надпис, Национален археологически институт с музей, София.
| ||
Сюлейманкьойският надпис е български епиграфски паметник от времето на кан Омуртаг. Намерен е при село Сечище, Новопазарско (бивше Сюлейманкьой). Надписът съдържа условия на 30-годишния мирен договор между България и Византия, сключен през 815 г. между кан Омуртаг и византийския император Лъв V Арменец.
История[редактиране | редактиране на кода]
Издълбан е през IX век върху разцепена на 2 части мраморна колона, висока 1,45 м, с отчупен горен и долен край. Надписът е на гръцки език с гръцки букви.
Камъкът на който е врязан надписът е намерен при чешмата Сатма чешмеси до село днешното новопазарско село Сечище според местното предание е донесен от развалините на двореца в Плиска.
Вероятно колони с подобни мирни или други договори са стояли в българската столица и са образували особен вид държавен архив на открито.
Сега се съхранява в Археологическия музей в София.
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Голяма част от надписа е повредена — от 11 точки са запазени само 4. В тях се уточнява границата между двете държави; урежда се положението на славяните, останали на византийска територия; славяните от черноморската област, които се намират във Византия, се задължават да се завърнат в България; уговорена е размяната на военнопленници.
Запазената част от надписа гласи:
| „ | ... известие... и изпрати... сключиха мир за 30 години. Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя трябва да бъде от Дебелт до и между двата Авролева, и до многото мостчета, и между Валзина и Агатоники и до Хеброс и до Констанция и до Макри Ливада и до Хеброс и до планината Хемус. Дотук стана определянето на границата. Втора глава за славяните, които са под императора: те да останат така, както бяха заварени, когато стана войната. Трета глава за останалите славяни, които не са подчинени на императора в крайбрежната област, той ще ги върне в селищата им. Четвърта глава за пленените християни и за заловените... за турмарсите, спатариите и комесите: ще даде... за бедните войници: душа срещу душа. Два бивола ще даде за заловените извън крепостите, ако... селата. Ако е избягал стратег...[1] | “ |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Веселин Бешевлиев. Прабългарски епиграфски паметници. София, 1981, стр.103-113.
- Подбрани извори за българската история. Том 2, Българските държави и българите през Средновековието. Авторски колектив, София, 2006, ISBN 954-9942-40-6.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бешевлиев, Веселин, Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, С., 1981, стр. 103
