Свиленград (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Свиленград)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свиленград (община)
Map of Svilengrad municipality (Haskovo Province).png
Общи данни
Област Област Хасково
Площ 700.31 km²
Население 24 425 души
Адм. център Свиленград
Брой селища 24
Управление
Кмет Анастас Карчев
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (8)
   БСП (5)
   РБ (2)
   ЗАЕДНО ЗА СВИЛЕНГРАД (2)
   ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (2)
   НФСБ (1)
   Живко Желев (1)
Bulgaria Svilengrad Municipality geographic map bg.svg

Община Свиленград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в източната част на област Хасково. С площта си от 700,315 km2 заема 4-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,65% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ попада в крайните североизточни части на Източните Родопи, долината на река Марица и югозападните разклонения на планината Сакар.

Североизточните части на общината се заемат югозападните разклонения на планината Сакар, като на 4 km североизточно от село Костур, на границата с община Тополовград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Свиленград – връх Вишеград 856,1 m.

Югозападно от Сакар планина, на протежение от около 24 – 25 km, от северозапад на югоизток и ширина между 5 и 10 km се простира долината на река Марица. В коритото на реката, южно от ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле, на границата с Република Гърция се намира най-ниската точка на община Свиленград 40 m н.в.

В югозападния район на общината (част от землищата на селата Сива река и Мезек) се заемат от северните склонове на рида Гората (част от Източните Родопи). В него, югозападно от село Мезек, на границата с община Любимец е разположен връх Шейновец 703,6 m, който по погрешка се смята за най-високата точка на рида Гората.

Води[редактиране | редактиране на кода]

От северозапад на югоизток, на протежение от около 24 – 25 km протича част от долното течение на река Марица. На територията на община Свиленград в нея се вливат четири по-големи притока – реките:

Голяма река (38 km). Тя извира на 612 m н.в. в Сакар планина, на 100 m от кръстопътя Голямата звезда (община Харманли). Тече в южна посока в плитка наносна долина, на отделни места и с проломен характер. В средното си течение носи името Буюклийска река, а в долното – Канаклийска река. Влива отляво в река Марица на 48 m н.в., на 2 km югоизточно от град Свиленград. Площта на водосборният ѝ басейн е 163 km2, което представлява 0,31% от водосборния басейн на Марица;
Левченска река (44 km). Левченска река извира под името Карталдере на 730 m н.в. в Сакар планина, на 2,6 km северозападно от връх Вишеград. Тече в южна посока в тясна, на места проломна долина. След село Димитровче долината ѝ се разширява и става асиметрична със стръмни леви и полегати десни склонове. Влива отляво в река Марица на 44 m н.в., на 400 m югозападно от село Генералово. Площта на водосборният r̀ басейн е 144 km2, което представлява 0,27% от водосборния басейн на Марица]
Ченгенедере (20 km). Js извира под името Бахчадере от югозападните склонове на Сакар планина на 354 m н.в., на 1,4 km североизточно от село Мустрак, община Свиленград. Тече в южна посока в тясна долина. В миналото се е вливала отляво в река Марица на 44 m н.в., на 1,5 km югоизточно от село Генералово, но сега на 1 km преди бившето ѝ устие водите ѝ се насочват на изток в напоителен канал и се губят в обработваемите земи югозападно и южно от село Капитан Андреево. Площта на водосборният r̀ басейн е 38 km2, което представлява 0,07% от водосборния басейн на Марица]
Каламица (38 km). Река Каламица е последният приток на река Марица, вливаща се в нея на българска територия. Тя извира от югозападните склонове на Сакар планина на 458 m н.в., на 2,3 km североизточно от село Равна гора. Тече в южна посока в тясна долина. След устието на левия си приток Кабаягаджи дере на протежение около 2 km служи за граница между България и Турция, след което отново навлиза в българска територия. Влива се отляво в река Марица на 43 m н.в., на 350 m югоизточно от село Капитан Андреево. Площта на водосборният ѝ басейн е 59 km2, което представлява 0,11% от водосборния басейн на Марица.

В най-източната част на общината, по границата с Турция, на протежение от 5,4 km протича част от долното течение на река Тунджа. В нея отдясно, на турска територия се влива Карабашка река, която на територията на България протича с горното и средното си течение през селата Студена и Сладун.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 23 004 100,00
Българи 19 069 82,89
Турци 316 1,37
Цигани 1700 7,39
Други 62 0,27
Не се самоопределят 70 0,30
Не отговорили 1 787 7,77

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Свиленград
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 29311 32169 32397 30557 26996 27159 26704 25375 23004
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 24 населени места с общо население от 23 004 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Свиленград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Варник 2 8,255 Киречлик Момково 676 30,052 Охланлии
Генералово 157 12,291 Паша кьой Мустрак 227 14,594 Мустраклии
Дервишка могила 21 40,257 Пашово 15 13,090 Паша кьой
Димитровче 214 28,330 Димитри кьой Пъстрогор 180 23,471 Аладаа
Капитан Андреево 846 28,541 Виран теке Равна гора 31 16,859 Евджилер
Костур 33 30,194 Кюстю кьой Райкова могила 257 21,976 Каик кьой
Левка 431 42,017 Свиленград 18115 79,686
Лисово 3 22,338 Коджа апли Сива река 216 24,798
Маточина 27 26,011 Фикел Сладун 158 35,653 Хас кьой
Мезек 255 36,517 Студена 557 69,536 Соуджак
Михалич 65 21,975 Чернодъб 95 16,553 Кара хадър
Младиново 317 31,270 Ения Щит 106 26,051 Юскюдар
ОБЩО 23004 700,315 няма населени места без землища

История[редактиране | редактиране на кода]

Значителна част от общината обхваща територия, влязла в състава на съвременната българска държава при подписването на Българо-турската конвенция през 1915 г., която територия е по същество единствената дълготрайна териториална придобивка на България от Първата световна война. (Малка част от спечелената територия се намира в община Тополовград.)

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Охланлии на с. Момково;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Турска Левка за отделно населено място – с. Стара Левка;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хаджи кьой на с. Благунци;
– преименува с. Киречлик на с. Варник;
– преименува с. Паша кьой на с. Генералово;
– преименува с. Димитри кьой на с. Димитровче;
– преименува с. Виран теке на с. Капитан Андреево;
– преименува с. Кюстю кьой на с. Костур;
– преименува с. Коджа апли на с. Лисово;
– преименува с. Фикел на с. Маточина;
– преименува с. Ения на с. Младиново;
– преименува с. Мустраклии на с. Мустрак;
– преименува с. Паша кьой на с. Пашово;
– преименува с. Аладаа на с. Пъстрогор;
– преименува с. Евджилер на с. Равна гора;
– преименува с. Каик кьой на с. Райкова могила;
– преименува с. Хас кьой на с. Сладун;
– преименува с. Соуджак на с. Студена;
– преименува с. Кара хадър на с. Чернодъб;
– преименува с. Юскюдар на с. Щит;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличана селата Благунци и Стара Левка поради изселване;
  • Указ № 1885/обн. 06.09.1974 г. – заличава с. Ново село и го присъединява като квартал на гр. Свиленград.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от северозапад на югоизток, по долината на река Марица, на протежение от 21.7 km преминава участък от трасето на жп линията СофияПловдивСвиленградКапитан Андреево.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156,3 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]