Маточина (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За растението вижте Маточина.

Маточина
Изглед на село Маточина
Изглед на село Маточина
Общи данни
Население 32 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,011 km²
Надм. височина 164 m
Пощ. код 6535
Тел. код 037701
МПС код Х
ЕКАТТЕ 47468
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Свиленград
Георги Манолов
(независим)
Маточина в Общомедия

Маточина е село в Югоизточна България, в община Свиленград, област Хасково. Днешното село стои непосредствено под Крепостта Букелон – един от най-добре запазените автентични средновековни замъци в България.[1][2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено в най-южните склонове на Сакар планина, сред височинна местност, просечена от долините на река Тунджа от изток и река Фишера от запад. Отстои на 40 км от общинския център град Свиленград и на 110 км от областния център град Хасково. Селото е само на 450 м западно от границата с Турция и до 1990 се е намирало зад старите телени ограждения тип кльон, а недалуч е миналала укререната българска отбранителна линия „Крали Марко“. Днес новоизградената контра-мигрантска, ветеринарно-санитарна и анти-контрабандистка ограда т.н. „препятстнащо съоръжение“ минава по самата българска страна на границата източно от селото. На 2,3 км източно е старата гранична застава „Плисадец“. До промените започнали в 1989 г. селото е било развиващо си и по-голямо, днес населението е застаряващо и наброява около 50 души по избирателен списък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта Букелон

Районът тук е заселен от дълбока сревност. В античността това е централната част на Одриското царство на траките. Първите следи от поселение на днешната територия на селото засега не са открити поради липса на системни археологически проучвания.

В периода VII в. – ХIII в. селището е епископски център, подчинен на адрианополския митрополит, според някои епархийски списъци.[3][4] където се споменава с името Вукелу (гр. Βοκέλλου), което К. Иречек разчита като Букелонъ.[5] Крепостта Букелон е включена за пръв път в пределите на българската държава след превземането ѝ от Крум в 813 г. [6][7]

Скалната църква датирана е Х век – времената на Цар Симеон Велики, подобно на съседния при с. Михалич скален храм от същата епоха и изохронният им старобългарски манастир в Мурфаглар и др., тя е изсечена в скалисто възвишение на 2 km югозападно от село Маточина, в по-новата история носи името „Свети Дух“ и действа пълноцевво като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци до построяването на новия храм на селото през 1934т., а на платото над църквата от незапомнани времана се е провеждал многолюден ежегоден събор..

На 14 април в битката при Одрин българският цар Калоян разгромява военната мощ на Латинската империя. Рицарите са разбити, императорът Балдуин IX Фландърски е пленен, а по-късно отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.[8][9]

Между България и Византия при Михаил III Шишман Асен цари дълбок мир, когато неочаквано византийският флот превзема Созопол, в отговор на на агресията българска войска завладява Букелон, който бил престижен на императора ловен замък сред личните му ловни полета, с цел след преговори да го обмени със Созопол[8]. Византийският историк и бъдещ император Йоан Кантакузин споменава няколко пъти това „градче“ (гр. πόλισμα) на име Вукелу (гр. род. падеж Βουκέλου), описвайки превземането на крепостта от цар Михаил Шишман в 1328 г.[10] При сключването на мира след това българския цар отказал да върне „градеца Вукелу и вместо него предложил да се даде многонаселения и голям град на Черно море Созопол“. Това обаче останало без резултат. Вместо това, заради изграждащия се между владетелите българо-византийски съюз за завоюване на Сърбия било постигнато споразумение и цар Михаил Шишман склонил да даде крепостта на младия император Андроник III, което, според Никита Хониат, станало срещу огромен откуп.[11]

През Отоманския период околността на селото е била обрасла с дъбови гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла. През османско време селото се е именувало на Фикел, с което име селото се именува до 1934 година,[12] когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.

За 1793 г. описание дават ген. Михаил Кутузов и Виктор Кочубей в техния пътепис „От Русчук до Константинопол“, представляващ доклад за пратеничеството им до Високата порта. Според тях в селото имало извор и ручей, подходящи за стан на войска, а „...Жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото.[13]

През 1875 г. в с. Фикел е екзекутирана заловена от турците чета на участници в Старозагорското въстание. Сега на мегдана на селото е поставена паметна плоча за събитието.

На 4 юли 1901 година в околностите на Фикел е обградена от турска войска четата на Слави Мерджанов, съставена от българи и арменци, коята е разгромена, убит е Петър Соколов. Пред очите на турската войска Сл. Мерджанов убива отвлеченият заложник Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа. Заловен е ранен, а впоследствие е екзекутиран в Одрин.[14]

През 1912 г. селото е превзето от българските войски в Балканската война, но отново е загубено в полза на турците при Междусъюзническата война в 1913 г.

През 1915 г. селото и районът е отстъпен от Турция към България по силата на Българо-турската конвенция от 1915 год. в навечерието на Първата световна война.[15]

През 1934 г. селото се преименува на Маточина.[12]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители и обитатели на селото изповядат източноправославна религия. В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век – паметник на културата. Богослужение в старата църква „Богоявление“ се е извършвало до средата на 20 век. В края на 1935 г. в селото започва да действува и новопостроена църква – приемник на старата, именована „Св. Св. Константин и Елена“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Общ изглед към крепостта
  • Южно от селото в скален венец е вкопана скална църква с полуцилиндричен свод, с предполагаема датировка от Х в.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сбор на селото през месец май. За повече подробности посетете сайта на село Маточина.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. С. Маточина – крепост Букелон
  2. Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І – История на средновековна България VII-XIV век
  3. Asdracha, Catherine. La Thrace orientale et la Mer Noir: géographie ecclesiastique et prosopographie (VIIIe-XIIe s.). – В: Géographie historique du monde Méditeranéen. Paris, Publication de la Sorbonne, 1988. с. 262. ((fr))
  4. Йорданов, Иван и Аладжов, Димчо „Непубликувани оловни византийски печати от Хасковско“, сп. „Археология“, София 1991, бр.1, стр. 49-50.
  5. Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974. с. 695. В своя пътепис К. Иречек разчита името като „Букелонъ“, а на гръцки като Βούκελλον, като цитира Notitiae episcopatuum, там обаче името е Βουκέλου, споменато в Notitia 3, вж. Parthey, Gustav. Notitia 3. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 124.
  6. ГИБИ т. 3 с.279-289, Златарски, Бешвлиев, История на българите под редакцията на Димитър Зафиров стр.75-87 и пр.
  7. Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І – История на средновековна България VII-XIV век
  8. а б проф. Божидар Димитров, НИМ започва разкопки край Букелон. Крепостта се смята за бивш команден пункт на българите срещу Византия., Труд - 06.07.2017
  9. Проф. Божидар Димитров: Огромен замък открихме в ”Русокастро”. България днес, 23.07.2017
  10. Йоан Кантакузин, „История“, II, 3.; в ГИБИ, София 1980, т. Х, стр. 259
  11. Никифор Григора „Византийска история“, IХ,8. в ГИБИ, София 1983, т.ХI, стр. 159
  12. а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  13. „От Русчука до Константинополя“, 1793 – Русская старина, СПб, 1878, т. 21, № 2, 105—124. ((ru)) Превод Даниела Жукова в „Руски пътеписи за българските земи XVII—XIX век“, съст. Маргарита Кожухарова, София 1986, стр. 65.
  14. Шатев, Павел. „Солунското съзаклятие (1903 г.), подготовка и изпълнение“. Трето издание, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 г., гл. 70.
  15. Българо-турска конвенция (1915)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]