Гранични заграждения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Граничните заграждения представляват стени, валове, ровове или метални огради, които служат за ограничаване и контролиране на движението на хора през държавни граници или други военни, политически и административни линии.

Сред най-известните исторически образци на гранични заграждения е дългата над 6000 km Велика китайска стена. В историята на България подобни функции са имали граничните землени валове на Първото българско царство[1], пример за които е разположеният в Тракия между Черно море и долината на река Марица вал Еркесия.

Схема на загражденията на ГДР по границата ѝ с ФРГ от епохата на Студената война

Гранични заграждения в историята[редактиране | редактиране на кода]

По света[редактиране | редактиране на кода]

Непрекъснати линейни отбранителни съоръжения с голяма дължина в близост до границите се появяват още в Античността с развитието на мощни централизирани държави, способни да упражняват траен контрол над териториите си. Използваните за изграждането им строителни техники включват крепостни стени и кули, иззидани от камък, тухла или кирпич, глинобитни стени, землени валове, ровове и дървени палисади. С усъвършенствнето на обсадните методи и огнестрелното оръжие през Средните векове ефективността и приложението им намаляват, но с появата на модерните укрепителни технологии през 19 и 20 век, както и на електронните системи за наблюдение и контрол, граничните заграждения получават ново разпространение.

Реконструирани кула и палисада от римския Германски лимес край град Таунусщайн, Хесен

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Класически образец за този вид гранични съоръжения е Великата китайска стена, чието строителството започва в края на 3 век преди новата ера и продължава с известни прекъсвания и в периода на Средновековието. Основното ѝ предназначение е да възпира нахлуванията на конните народи от Средна и Източна Азия на китайска територия. Общата ѝ дължина от над 6000 km остава ненадмината в цялата предмодерна епоха. Отделни нейни части са реставрирани и превърнати в популярен туристически обект. През 1987 г. е обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.[2]

Подобни гранични заграждения, макар и с по-малки размери, създава и Римската империя във времето след 1 век от новата ера. Примери за тях са Адриановият и Антониновият вал в днешна Шотландия с обща дължина от почти 180 km, Германският лимес с дължина от над 500 km, както и по-късните Анастасиеви стени на подстъпите към Константинопол.

В Късното Средновековие на Балканите дълга 5,5 km гранична стена бива издигната от Република Дубровник на тясната шийка, свързваща полуостров Пелешац със сушата.

Ново време[редактиране | редактиране на кода]

Граничните заграждения в Ново време получават тласък с развитието на технологии, които едновременно ускоряват и увеличават човешкото движение през държавните граници, но и създават методи за успешното му възпиране. Историческите строителни материали и техники са изместени от машинно изработвани и поставяни огради от стоманени елементи и стоманобетонни панели. Изобретената във втората половина на 19 век бодлива тел като индустриално произвеждано, относително евтино и ефективно оградно средство намира широко приложение за изграждане на противопехотни военни укрепления и гранични заграждения.[3] С времето към физическите прегради се прибавят други нови технологии като електрически огради и електронни системи за наблюдение и предупреждение, които намаляват необходимостта от многочислени гранични охранни части и затрудняват преодоляването им.

Германската „Телена ограда на смъртта“

По време на Първата световна война Германската империя изгражда „Телената ограда на смъртта“, дълги около 300 km заграждения от бодлива тел по границата между Белгия и Холандия, по които тече смъртоносен електрически ток.

Най-ново време[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война разделянето на Европа на два военни и идеологически блока бива съпроводено от систематична политика на съветския лагер за създаване на широкообхватни гранични заграждения, препятстващи напускането на страните от Варшавския договор. Такива биват изградени по цялата дължина на Желязната завеса от границата между СССР и Норвегия при Баренцово море на север до границата между България и Турция при Черно море на юг. Загражденията се превръщат в един от символите на епохата на Студената война и биват противопоставяни на концепцията за свободното движение на хората като основно човешко право според чл. 13 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.[4] След рухването на социалистическата система на континента през 1989 г. голяма част от от тях са премахнати или изоставени без поддръжка.

21 век[редактиране | редактиране на кода]

Строителството и усъвършенстването на гранични заграждения с различно предназначение продължава до наши дни. Те се използват като разделяща умиротворяваща мярка между враждуващи държави или общности или средство за възпиране на нелегалната емиграция, контрабандата, бракониерството и тероризма. Дължината им варира от няколко десетки километра (Сеута и Мелиля в Испания по границата с Мароко, Гърция по сухоземната границата с Турция) до над хиляда километра (САЩ по границата с Мексико, Индия по границите с Пакистан и Бангладеш). В Европейския съюз подобна политика за увеличаване на сигурността по външните граници не се провежда, финансира и поощрява от централните институции като Европейската комисия, но и не се предприемат действия срещу отделни държави-членки, които я прилагат по свое усмотрение и със собствени средства.[5][6] През 2016 година Доналд Тръмп, кандидат за президент на САЩ от Републиканската партия, превръща разширяването и довършването на загражденията по границата с Мексико в една от главните предизборни теми и основно негово обещание пред избирателите. Лозунгът „Строим стената!“ е между водещите в кампанията му.[7]

Изграждане на стена между израелската и палестинската част на Йерусалим, юни 2004 г.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

След създаването на Първото българско царство на юг от Дунав в края на VII век в граничните и периферните области на държавата с отбранителна цел бива изградена система от валове, състоящи се най-често от землени насипи и ровове и по-рядко от зидани стени. Най-ранните от тях, между които и известният с името Онгъл, се намират в района на делтата на Дунав. Постепенно такива защитни линии са построени в степите на Северна Добруджа, по удобните за стоварване на десант морски плажове северно от Стара планина, по ниските проходи на Източна Стара планина, в западно направление между между Лом и Кнежа и във Влашката низина. След трайното разширяване на държавата в Тракия е добавен дългият 130 km вал Еркесия, започващ от брега на Мандренското езеро при Бургас, пресичащ Тунджа при село Тенево и достигащ до Марица при вливането на река Сазлийка. Подобно землено-дървено съоръжение представлява и външната крепост на първата столица Плиска.[8]

Най-ново време[редактиране | редактиране на кода]

В периода между Първата и Втората световна война Кралство Югославия изгражда заграждения по границата с България. Предназначението им е да прекъснат контактите между населението от двете ѝ страни и да ограничат движенията на въоръжените чети на ВМРО и ВЗРО.[9]

С цел да не допуска незаконни излизания на български и чужди граждани през държавната граница, Народна република България създава електросигнализационна система по направленията към Турция, Гърция и Югославия, известна с името „Кльон“. Тя се намира на известно разстояние преди граничната бразда и изпраща предупредителни сигнали до заставите за местата, на които има опит за преминаването ѝ. С нейна помощ успешните пресичания на границата са ограничени значително. След 1990 г. части от системата са демонтирани, а други са изоставени в неподдържано състояние.[10][11]

Гранични заграждения в наши дни[редактиране | редактиране на кода]

По света[редактиране | редактиране на кода]

Държава Разположение Година Вид Дължина Състояние Предназначение
Флаг на Австрия Австрия[12] Граница със Флаг на Словения Словения 2015 Бодлива тел 4 km Построено Антиимиграционно
Флаг на Ботсвана Ботсвана[13] Граница със Флаг на Зимбабве Зимбабве 2003 Бодлива тел 500 km Построено Санитарно, антиимиграционно
Флаг на Гърция Гърция[14] Граница с Флаг на Турция Турция 2012 Бодлива тел 12 km Построено Антиимиграционно
Флаг на Египет Египет[15] Ивица Газа, Флаг на Палестина Палестина 2009 Метална ограда 11 km Построено Антиконтрабандно, антитерористично
Флаг на Израел Израел[16] Граница с Флаг на Египет Египет 2011 Бодлива тел 230 km Построено Антитерористично, антиимиграционно
Флаг на Израел Израел[17] Западен бряг, Флаг на Палестина Палестина 2002 Стена, бодлива тел 700 km В строеж Антитерористично, антиимиграционно
Флаг на Израел Израел[18] Ивица Газа, Флаг на Палестина Палестина 1994 Бодлива тел 60 km Построено Антитерористично, антиимиграционно
Флаг на Израел Израел[19] Граница с Флаг на Йордания Йордания 2015 Бодлива тел 30 km Проектирано Антитерористично, антиимиграционно
Флаг на Индия Индия[20] Граница с Флаг на Бангладеш Бангладеш 2007 Стена, бодлива тел 3437 km В строеж Антиимиграционно
Флаг на Индия Индия[21] Граница с Флаг на Пакистан Пакистан 1980-те Стена, бодлива тел 1450 km В строеж Антитерористично
Флаг на Иран Иран[22] Граница с Флаг на Пакистан Пакистан 2007 Стена, бодлива тел 700 km В строеж Антитерористично, антиконтрабандно
Флаг на Испания Испания[23] Граница с Флаг на Мароко Мароко 1990-те Телена ограда 20 km Построено Антиимиграционно
Флаг на Кипър Кипър[24] Разделителна линия със Флаг на Северен Кипър Северен Кипър 1974 Бодлива тел 180 km Построено Умиротворително
Флаг на Кувейт Кувейт Граница с Флаг на Ирак Ирак 1994 Бодлива тел 190 km Построено Умиротворително
Флаг на Латвия Латвия[25] Граница с Флаг на Русия Русия 2016 Ограда 90 km Планирано Антиимиграционно
Флаг на Северна Македония Северна Македония[26] Граница с Флаг на Гърция Гърция 2015 Ограда 50 km В строеж Антиимиграционно
Флаг на Мароко Мароко[27] Граница на Флаг на Западна Сахара Западна Сахара 1980 Вал, бодлива тел 2700 km Построена Антитерористично
Флаг на Русия Русия[28] Граница с Флаг на Норвегия Норвегия - Бодлива тел 195 km Построено Антиимиграционно
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия[29] Граница с Флаг на Ирак Ирак 2009 Бодлива тел 965 km В строеж Антитерористично
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия[30] Граница с Флаг на Йемен Йемен 2003 Бодлива тел 1500 km В строеж Антитерористично
Флаг на Словения Словения[31] Граница с Флаг на Хърватия Хърватия 2015 Бодлива тел 80 km В строеж Антиимиграционно
Флаг на САЩ САЩ[32] Граница с Флаг на Мексико Мексико 1991 Стена, бодлива тел 1000 km В строеж Антиимиграционно, антиконтрабандно
Флаг на Северна Ирландия Северна Ирландия[33] „Линии на мира“ в Белфаст 1969 Стена 34 km Построено Антитерористично
Флаг на Северна Корея Северна Корея, Флаг на Южна Корея Южна Корея[34] Демилитаризирана зона по 38 паралел 1953 Бодлива тел 250 km Построено Отбранително, антиимиграционно
Флаг на Тунис Тунис[35] Граница с Флаг на Либия Либия 2015 Стена и ров 168 km В строеж Антитерористично
Флаг на Турция Турция[36][37] Граница със Флаг на Сирия Сирия 2013 Бодлива тел, стена, ров 600 km В строеж Антитерористично, антиимиграционно
Флаг на Унгария Унгария[38] Граница със Флаг на Сърбия Сърбия 2015 Бодлива тел 175 km Построено Антиимиграционно
Флаг на Унгария Унгария[39] Граница с Флаг на Хърватия Хърватия 2015 Бодлива тел 41 km В строеж Антиимиграционно
Флаг на Южна Африка Южна Африка[40] Граница с Флаг на Мозамбик Мозамбик 1975 Електрическа ограда 150 km Построено Антиимиграционно, антибракониерско
- - - - - - -
Държава Разположение Година Вид Дължина Състояние Предназначение
Граничните заграждения по света

В България[редактиране | редактиране на кода]

Граница с Турция[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на хроничните социална несигурност и въоръжени конфликти в Централна, Западна и Северна Африка, Близкия изток, Южна Азия и в частност на бежанската криза, предизвикана от Гражданската война в Сирия след 2011 г., България като външна граница на Европейския съюз се оказва транзитен път за значителен брой бежанци и икономически емигранти, търсещи по-добър живот предимно в страните от Западна Европа.[41][42] Увеличеният поток от нелегално преминаващи през държавната граница става причина през есента на 2013 г. българското правителство да предприеме редица мерки за засилване на граничния контрол, между които и построяване на дълги 30 km заграждения от бодлива тел по границата с Турция в най-лесно преодолимите равнинни части на общините Елхово и Болярово.[43] Проектът бива съпроводен от публични спорове за изпълнението, стойността, качеството и ефективността му.[44] Строителството приключва през юли 2014 г.[45] В началото на 2015 г. правителството взема решение изграждането на подобни съоръжения да продължи по цялото протежение на българо-турската граница, като започва строителството на нови 82 km.[46] Междувременно част от първоначалните 30 km получават повреди и биват ремонтирани. Появяват се и сведения за успешно използвани начини за преодоляването им.[47] Загражденията стават обект на интерес от световни медии и критики от правозащитни организации и политически активисти.[48][49][50][51][52][53] След издигането на първия участък от граничните съоръжения е отбелязан значителен спад в регистрираните случаи на нелегално преминаване през българо-турската граница, около 6000 за 2014 г. срещу приблизително 11500 за 2013 г.[54]

Дължината на българо-турската граница е близо 274 km, от които сухоземна 149 km и речна по неплавателни реки 125 km.[55] Изграждането на заграждения по нея продължава и през 2016 г., като към началото ѝ общата им дължина е вече 132 km. От тях в Област Хасково са разположени повече от 33 km, в Област Ямбол 35 km, а в Област Бургас 64 km.[56] През юни 2016 г. е заявено отпускане на допълнително финансиране от 44 милиона лева за около 60 km заграждения по течението на Резовска река, с което стойността на съоръженията и съпътстващата ги инфраструктура до този момент възлиза на 150 милиона лева. Пълната дължина на загражденията след тяхното окончателно довършаване се очаква да достигне 230 – 240 km.[57] Изграждането продължава и през 2017 г., като се очаква оградата да бъде довършена през зимата на същата година. Към август 2017 г. средната цена на съоръженията, включваща и изградените пътища, е около 773 000 лева на километър.[58]

Граница с Румъния[редактиране | редактиране на кода]

През юли 2018 г. българското правителство взема решение да изгради заграждение по границата с Румъния в Добруджа с цел да предотврати навлизането на диви свине, пренасящи африканска чума по свинете на българска територия. Заболяването не застрашава хората, но е сериозна опасност за домашните свине и свиневъдството. Планирано е оградата да има дължина от 133 km и височина от 1,20 m, при което стойността ѝ ще бъде 60 стотинки на метър или общо малко под 80 000 лева. Съоръжението бива критикувано като недостатъчна преграда.[59] Предвижда се подсилване със спираловидна режеща бодлива тел тип „Бруно“.[60]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станчо Ваклинов, „Формиране на старобългарската култура“, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1977, Част III Старобългарската култура през езическия период (края на VII—средата на IX в.), Глава 1 Организиране на българската държава и изграждане на първите ѝ центрове, стр. 79 – 84.
  2. UNESCO, World Heritage List, The Great Wall. Посетен на 24.06.2015.
  3. Подполковник С. Е. Гербановский, „Фортификация пехоты“, Воениздат НКО СССР, Москва, 1942, стр. 100 – 116.
  4. Всеобща декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г., чл. 13. Посетен на 27.06.2015.
  5. „Сръбският премиер е удивен от решението на Унгария за стена по общата граница“, www.mediapool.bg, 18.06.2015. Посетен на 27.06.2015.
  6. „ЕК: Европа не финансира изграждането на огради по българската граница“, „DarikNews“, 19.09.2016. Посетен на 19.09.2016.
  7. „Immigration reform that will make America great again. The three core principles of Donald J. Trump's immigration plan“, www.donaldjtrump.com, Immigration reform. Посетен на 16.09.2016.
  8. „Български средновековни градове и крепости“, Том I Градове и крепости по Дунав и Черно море, съставители Александър Кузев и Васил Гюзелев, Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1981, Част I Укрепителната система на ранносредновековна България VII-XI в), Рашо Рашев, Глава Раннобългарски землени укрепителни съоръжения, стр. 16 – 44.
  9. Анри Пози, „Войната се завръща“, „Планета-7“, София, 1992, Глава „Пред телените мрежи“.
  10. „Генерал от запаса Стефан Ангелов: Добри Джуров не искаше да се махат кльоновете“, „Отбрана“, 09.02.2014. Посетен на 22.06.2015.
  11. Георги Бойчев, „Последният граничар на социализма“, e-vestnik.bg, 03.04.2009. Посетен на 22.06.2015.
  12. Christoph Hasselbach, „Austria's rapid reversal in refugee policy“, „Deutsche Welle“, 03.03.2016. Посетен на 22.03.2016.
  13. BBC, „World's barriers: Botswana-Zimbabwe“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  14. Nikolaj Nielsen, „Fortress Europe: a Greek wall close up“, euobserver.com, 21.12.2015. Посетен на 22.06.2015.
  15. Christian Fraser, „Egypt starts building steel wall on Gaza Strip border“, BBC, 09.12.2009. Посетен на 23.06.2015.
  16. Jeffrey Heller, Dan Williams, „Israel completes bulk of Egypt border fence“, „Reuters“, 2 януари 2013. Посетен на 23.06.2015.
  17. BBC, „World's barriers: West Bank“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  18. BBC, „Profile: Gaza Strip“, 6 януари 2009. Посетен на 23.06.2015.
  19. Avi Lewis, „Israel to build massive fence on southern border“, „The Times of Israel“, 29.06.2015. Посетен на 15.08.2015.
  20. „Bangla border fence deadline extended“, „The Assam Tribune“, 16.03.2012. Посетен на 22.06.2015.
  21. BBC, „World's barriers: India-Pakistan“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  22. BBC, „World's barriers: Pakistan-Iran“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  23. BBC, „World's barriers: Ceuta and Melilla“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  24. BBC, „World's barrier: Cyprus“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  25. „Латвия отгородится от России 90-километровым забором“, lenta.ru, 17.10.2015. Посетен на 17.10.2015.
  26. „Македонија крева 50 км. ограда долж границата со Грција“, lokalno.mk, 30.11.2015. Посетен на 30.11.2015.
  27. BBC, „World's barriers: Western Sahara“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  28. Thomas Nilsen, „Russia erects double barbed wire fence against the Norwegian bear“, barentsobserver.com, 23.09.2013. Посетен на 22.06.2015.
  29. Richard Spencer, „Revealed: Saudi Arabia's 'Great Wall' to keep out Isil“, „The Telegraph“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  30. BBC, „World's barriers: Saudi Arabia“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  31. „Al Jazeera Balkans“, „Slovenija nastavlja postavljanje žice“, 16.11.2015. Посетен на 16.11.2015.
  32. BBC, „World's barriers: US-Mexico“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  33. BBC, „World's barriers: Northern Ireland“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  34. BBC, „World's barriers: Korean border“, 05.11.2009. Посетен на 22.06.2015.
  35. „Тунис начал возводить стену на границе с Ливией против ИГ“, РИА „Новости“, 08.07.2015. Посетен на 08.07.2015.
  36. Dasha Afanasieva, „Turkey builds wall in token effort to secure border with Syria“, „Reuters“, 05.05.2014. Посетен на 22.06.2015.
  37. Nabih Bulos, „Turkey to build 500-mile wall on Syria border after Isil Suruc bombing“, „Reuters“, 23.07.2014. Посетен на 23.07.2015.
  38. Marton Dunai, „Hungary to fence off border with Serbia to stop migrants“, „Reuters“, 17.06.2015. Посетен на 22.06.2015.
  39. „Hungary starts building fence on Croatian border“, „Deutsche Welle“, 18.09.2015. Посетен на 19.09.2015.
  40. „Possible Moz-SA border fence to fight poaching“, „Mail&Guardian“, 16 януари 2012. Посетен на 22.06.2015.
  41. „България е транзитна страна за сирийските бежанци“, БНР, 01.11.2012. Посетен на 23.06.2015.
  42. „МВР очаква до 10 000 бежанци до края на годината“, „Капитал“, 02.09.2015. Посетен на 23.06.2015.
  43. Росен Босев, „Кабинетът подготвя втвърдяване на политиката към нелегалните имигранти“, „Капитал“, 03.11.2013. Посетен на 23.06.2015.
  44. Момчил Милев, „МО и МВР се оплетоха в бодлива тел“, „Капитал“, 28.02.2014. Посетен на 23.06.2015.
  45. „МО съобщи, че е завършена оградата с Турция“, „Сега“, 21.07.2014. Посетен на 23.06.2015.
  46. „МС реши окончателно за оградата по турската граница“, www.mediapool.bg, 14 януари 2015. Посетен на 23.06.2015.
  47. „Оградата срещу бежанците е пред рухване“, www.mediapool.bg, 23.05.2015. Посетен на 23.06.2015.
  48. Sean Carney, „Bulgaria Looks to Border Fence to Stem Surge in Refugees“, „The Wall Street Journal“, 17.10.2013. Посетен на 23.06.2015.
  49. Rick Lyman, „Bulgaria Puts Up a New Wall, but This One Keeps People Out“, „The New York Times“, 05.04.2015. Посетен на 23.06.2015.
  50. Константин Карабанов, „Болгария отгородилась от Турции стеной“, www.vesti.ru, 06.04.2015. Посетен на 23.06.2015.
  51. Chris Harris, „Is Bulgaria’s border wall forcing migrants to risk deadly crossings?“, „EuroNews“, 30.04.2015. Посетен на 23.06.2015.
  52. Nick Thorpe, „Bulgaria's fortified frontier a staging post for migrants“, BBC, 18.06.2015. Посетен на 23.06.2015.
  53. Center for Political Beauty, „First Fall of the European Wall. 25 years after the fall of the German wall, 100 activists are travelling to the newly built borders of the EU to tear them down“. Посетен на 23.06.2015.
  54. United Nations High Commissioner for Refugees, „UNHCR concerned by border practices after deaths of two Iraqis at the Bulgaria-Turkey border“, 31.03.2015. Посетен на 23.06.2015.
  55. Сайт на Главна дирекция „Гранична полиция“, Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово. Посетен на 27 януари 2016.
  56. „Правителството отпусна още 30 млн. лв. за оградата на границата с Турция“, www.mediapool.bg, 27 януари 2016. Посетен на 27 януари 2016.
  57. „Цената на оградата по границата с Турция вече достига 150 млн. лв.“, „Капитал“, 15.06.2016. Посетен на 15.06.2016.
  58. Александър Терзиев, „Струва ли оградата по границата един милион лева на километър?“, „Капитал“, 17.11.2017. Посетен на 17.11.2017.
  59. „За дивите прасета и оградата“, „Дневник“, 28.07.2018. Посетен на 28.07.2018.
  60. Министерство на земеделието, храните и горите, „Министър Порожанов: 11 км е вече изградената ограда по границата с Румъния, от днес я подсилваме и с режеща тел тип „Бруно“, 28.07.2018. Посетен на 28.07.2018.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]