Античност
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Праистория и история на света |
|---|
 Historia (алегория на историята) от Никола Гисис |
| ↑ преди Хората (Плиоцен) |
|
Праистория |
|
| Писана история |
| ↓ Бъдеще (Холоцен) |
Античността̀ (на латински: antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.[1]
По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.
Разнообразните постижения на елинския свят са наследени от Древен Рим, който ги използва, но и издига на нова, по-висока степен.
Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.
Периодизация[редактиране | редактиране на кода]
- Ранна античност (VIII в. пр. Хр. – IV в. пр. Хр.) – разцвет на гръцките полиси, основаване на Рим
- Класическа античност (IV в. пр. Хр. – II в.) – разпространение на елинската цивилизация (от Александър Македонски през елинистическата епоха до смъртта на Марк Аврелий)
- Късна античност (края на II/III в. – V/VI в.) – упадък на Римската империя. От Марк Аврелий до падането на Римската империя (476 г.), или смъртта на „последния римлянин“ Боеций (524 г.) или закриването на Платоновата академия от император Юстиниан Велики (529 г.).
Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
Древен Рим[редактиране | редактиране на кода]
Хронология в България[редактиране | редактиране на кода]
Късната античност (ІV – VІ в.) е период от античността, определена като отбранителна и укрепителна във връзка с „варварските нашествия“. Строени са мощни крепости и отбранителни съоръжения. Градовете са укрепвани с крепостни стени. Строят се нови пътища от здрава каменна настилка, с цел по-бързото придвижване на римската войска.
В резултат на извършените теренни обхождания в землището на община Благоевград са регистрирани 90 антични обекта. Констатирано е силно увеличаване на броя на селищата през тази епоха. Около едно основно селище с големи размери и добро местоположение са разположени няколко „сателитни“ поселения с по-малки размери. Освен селищата се появяват градища, крепости, църкви (базилики), единични постройки, надгробни могили, зидани гробници и плоски некрополи.
Крепостите са разположени на стратегически позиции, по долината на Струма и по долините на притоците ѝ, където са минавали античните пътища. Локализацията на регистрираните обекти показва, че долините на малките речни притоци са били активно ползвани като пътища, свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Долината на река Дренковска, минаваща през землището на с. Дренково, е била може би важна пътна артерия, свързваща селищата от долината на Струма с големия административен център Пауталия (дн. Кюстендил).
Античното селище, на мястото на което е разположен днешният Благоевград, е известно с името Скаптопара – по т. нар. Скаптопаренски надпис (датиран от 238 г.), намерен в квартал Грамада.
От късната античност е проучената в с. Дренково квадратна сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла. Сградата е обект за културно-исторически туризъм.
През IV–VI в. се наблюдава усилено строителство на църкви тип базилики, свързани с приемането на новата християнска религия. От този период е базиликата в квартал Струмско.