Античност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Античността)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антична сцена
автор: Кориналдо
Римски танц
историческа възстановка
Човешка праистория и история
Homo, Homo erectus,
Homo sapiens
вижте също: Историческа периодизация, Футурология, Съвременна епоха
Бъдеще

Анти́чност (на латински: antiquitas) е период от историята на Средиземноморието, обхващащ приблизително времето от VIII век пр. Хр. до VI век сл. Хр.[1]

По време на тази епоха се развиват две големи цивилизации – древногръцката и римската и са положени основите на всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура.

Разнообразните постижения на елинския свят са наследени от Древен Рим, който ги използва, но и издига на нова, по-висока степен.

Античността се цени заради своето богато съдържание, както и за продължителното благотворно въздействие върху следващите епохи.

Периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Древна Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Древен Рим[редактиране | редактиране на кода]

Хронология в България[редактиране | редактиране на кода]

Късната античност (ІV–VІ в.) е период от античността, определена като отбранителна и укрепителна във връзка с „варварските нашествия“. Строени са мощни крепости и отбранителни съоръжения. Градовете са укрепвани с крепостни стени. Строят се нови пътища от здрава каменна настилка, с цел по-бързото придвижване на римската войска.

В резултат на извършените теренни обхождания в землището на община Благоевград са регистрирани 90 антични обекта. Констатирано е силно увеличаване на броя на селищата през тази епоха. Около едно основно селище с големи размери и добро местоположение са разположени няколко „сателитни“ поселения с по-малки размери. Освен селищата се появяват градища, крепости, църкви (базилики), единични постройки, надгробни могили, зидани гробници и плоски некрополи.

Крепостите са разположени на стратегически позиции, по долината на Струма и по долините на притоците ѝ, където са минавали античните пътища. Локализацията на регистрираните обекти показва, че долините на малките речни притоци са били активно ползвани като пътища, свързващи долината на Струма с долината на Вардар. Долината на река Дренковска, минаваща през землището на с. Дренково, е била може би важна пътна артерия, свързваща селищата от долината на Струма с големия административен център Пауталия (дн. Кюстендил).

Античното селище, на мястото на което е разположен днешният Благоевград, е известно с името Скаптопара – по т. нар. Скаптопаренски надпис (датиран от 238 г.), намерен в квартал Грамада.

От късната античност е проучената в с. Дренково квадратна сграда с отбранителни полукръгли кули в четирите ъгъла. Сградата е обект за културно-исторически туризъм.

През IV–VI в. се наблюдава усилено строителство на църкви тип базилики, свързани с приемането на новата християнска религия. От този период е базиликата в квартал Струмско.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]