Тракиец
| Тракиец | |
|---|---|
  Тракиец  Тракиец |
|
| Общи данни | |
| Население |
613 души[1] (15 март 2022 г.) 30,9 души/km² |
| Землище | 19,856 km² |
| Надм. височина | 211 m |
| Пощ. код | 6369 |
| Тел. код | 03700 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 72953 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
|
Община – кмет |
Хасково Станислав Дечев (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Тракиец Красимир Бойчев (ВМРО-НИЕ, ОЗ, БНД) |
Тракиец е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.
География[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
Не може с положителност да се каже къде е било първото селище на прастарите потомци на днешните жители на с. Тракиец (тогава с. Елехча), но може да се твърди, че жителите му са потомци на тракийско племе беси и славянското племе драговичи. Сведения за живота на българското население на с. Тракиец през време на Второто българско царство ни дават различни наименования на местностите – Петровица, Аязмото (кладенец), Кулето (кула), Гробето, Узунца и др.
Името на селото според едни автори произхожда от Елшица – /да дирим елхи/, а според други от /Елес/-Еляз/ – персийска арабска дума която означава „смокиня“. Последното е по-вероятно поради големия брой смокини по дворовете запазени и до днес. При строежа на язовир Тракиец са били открити останки от тракийско и старобългарско селище. Язовир Тракиец е най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена. Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция. Язовирът е изключително беден на рибни ресурси поради дългогодишното бракониерство на което се подлага. Напълно неподходящ за любителски риболов. През последните години зарибяването с различни видове риба не води дори до нищожна промяна в рибните ресурси. Най-честият улов е на шаран.
Срещу селото се издигат малкия и големия Хасар.
В района между малкия и големия Хасар е съществувал български манастир „Свети Николай“ и е бил запазен до 1665 – 1670 г. Той е играел важна роля за българите от Хасковския край. Сегашната черква в селото носи името на този манастир.
След освобождаването от османско владичество била построена Цвятковата чешма и чешмите Папаз бунар и Алакчелан, а през 1933 г. бе прекарана вода на поляната под Аязмото за улеснение на населението по време на събора, който е на Спасовден.
Преброяване на населението се извършва през 1906 г. – 815 ж., 1928 г. – 1065, 1934 г. – 1193 души. С изселване на много семейства по градовете през последните години се заселват доста турски семейства. В днешно време е трудно да се чуе българска реч в селото. На 1 км от селото се намира местността Аязмото. След освобождението от османско владичество славата на Аязмото станала много популярна с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна. Тук се намира единствания в България параклис кръстен на майката на Дева Мария / Богородица/ – Св. Ана. През октомври 2009 в местността около Аязмото е издигнат и осветен християнски кръст. Голямото посещение на хора от далечни краища е наложило построяването на 3 стаи за гости, а по късно и голяма кухня. През 1908 г. обемът на кладенчето бил разширен с диаметър 3 м и дълбочина 1,70 м. За почистването и хигиенизирането на Аязмото се грижи църковното настоятелство.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 530 | 100,00 |
| Българи | 196 | 36,98 |
| Турци | 288 | 54,33 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 40 | 7,54 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
християни/мюсюлмани, населението има тракийски произход независимо от религията.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Местности – „Аязмото“ и язовир „Тракиец“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото – провежда се на Спасовден, който се пада винаги в четвъртък, 40 дни след Великден./На седмия четвъртък след великден/
Други[редактиране | редактиране на кода]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Предимно тракийска кухня: тиквеникът е само едно от популярните ястия, още катми, баници, колачета (мекици), сирена и домашно приготвен куртмач (катък), френкова каша, пържени банички и др. В селото също има 1 сладкарница и 3 хранителни магазина – КОП, „Детелина“ и „Чешмата“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „Справка за населението на село Тракиец, община Хасково, област Хасково, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 септември 2020.
- ↑ „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „