Фьон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фьон (от немското Föhn) е топъл и сух, обикновено силен и поривист вятър, който духа от планините. Високата температура и ниската относителна влажност се дължи на влажноадиабатното охлаждане на въздуха и изваляване на (голяма) част от влагата при издигането му по наветрения склон и сухоадиабатното загряване на въздуха при спускането му по подветрения склон на планината.

Фьон в България[редактиране | редактиране на кода]

В България се проявява през март и април, а понякога и през октомври. В Източните Родопи, при преобладаващи северни и северозападни ветрове, меридионалните долини на реките Върбица и Крумовица, които насочват въздушните маси от юг на север, са благоприятни за появата на фьон. Проявява се по северните склонове на Гюмюрджински снежник, Мъгленишки рид и по долината на река Арда. През пролетта фьон духа и по северните склонове на Западните Родопи. Скоростта на вятъра е между 1 и 40 m/s. Местното население го нарича също „долняк“, „южняк“, „бял вятър“. Характерна е облачна шапка върху билото на планината при появата му, долната ѝ граница е кондензационното ниво на възходящия и низходящия въздушен поток. Няколко последователни фьонови ветрове водят до затопляне и сериозни наводнения. Фьонът в България е предвестник на валежи и чувствително понижение на температурата.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манолов, Манол. Фьон. // Родопи кн. 3. март 1970. с. 39.

[1]

  1. Фьон е топъл сух поривист вятър, подразбира се , че най-често е южен, обикновено е доста силен. Благодарение на подобни ветрове като утрешният най-високите температури през януари не са там където може да се очакват примерно Санданско-Петричкото поле или крайното южно черноморско крайбрежие, а се отчитат в градове в Северна България, като Велико Търново , Ловеч и други. Зашо е така южнякът стига до планината примерно Стара планина и се изкачва по южният склон. Колкото по-високо се изкачва, толкова повече се охлажда, Изстиването на въздушната маса във височина е адиабатен процес-ще рече , че се извършва без топлообмен с околната среда, тоест топлообмена тук не играе роля, а от самото понижаване на атмосферното налягане (разреждане на въздуха във височина) се увеличават разстоянията между молекулите на въздуха, което автоматично води до охлаждане. Тъй като въздушната маса която катери южният склон на Балкана в нашият случай съдържа влага и изстива, нейното изстиване ще е с 0,6 градуса по Целзий на 100 метра височина (влажноадиабатен градиент) . Щом изстива тя не може да задържи същото количество вода което носи и ето, че по склона може да паднат валежи или най-често да се образува един стоящ облак в билната част, който се образува от юг, а при спускане на въздушната маса по северният склон се разпада. Изкачила веднъж планината, да приемем , че е 2000 метра висока планинската верига вече се спуска типичният фьон- въздушната маса се ускорява, компресира се, а с това повишава автоматично температурата си, молекулите на въздуха се сгъстяват и това води до повишение на температурите, а същевременно няма и влага, отдали сме я по северният склон и вече като суха въздушна маса, която се спуска затоплянето е вече с +1 градус Целзий на 100 метра. И така сметката, ако в южното подножие температурата е 0 градуса Целзий , горе на билото на 2000 метра ще се понижи на минус 12 (0,6 х 20) , а ако слезе на нула метра надморска височина ( знам , че не сме тръгнали от нула и Предбалкана е по-висок, но условно го давам за пример, вече за 2000 метра температурата ще се увеличава с 1 градус на 100 метра като сух въздух и долу ще е вече +8 с 20 градуса по топло от билото и с цели 8 по толо от уж южното подножие, като същевременно духа здраво и бързо би топял наличната снежна покривка в ниското-затова се нарича и снегояд . На някои места специфични котловини или пък много закътани от южен вятър места фьонът не лови- едно типично място неподатливо на южен вятър място е Видин, а пък ВеликоТърново например е податливо особено. източник: Yavor Savov от Facebook