Фьон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фьон (от немското Föhn) е топъл и сух, обикновено силен и поривист вятър, който духа от планините. Високата температура и ниската относителна влажност се дължи на влажноадиабатното охлаждане на въздуха и изваляване на (голяма) част от влагата при издигането му по наветрения склон и сухоадиабатното загряване на въздуха при спускането му по подветрения склон на планината.

Фьон в България[редактиране | редактиране на кода]

В България се проявява през март и април, а понякога и през октомври. В Източните Родопи, при преобладаващи северни и северозападни ветрове, меридионалните долини на реките Върбица и Крумовица, които насочват въздушните маси от юг на север, са благоприятни за появата на фьон. Проявява се по северните склонове на Гюмюрджински снежник, Мъгленишки рид и по долината на река Арда. През пролетта фьон духа и по северните склонове на Западните Родопи. Скоростта на вятъра е между 1 и 40 m/s. Местното население го нарича също „долняк“, „южняк“, „бял вятър“. Характерна е облачна шапка върху билото на планината при появата му, долната ѝ граница е кондензационното ниво на възходящия и низходящия въздушен поток. Няколко последователни фьонови ветрове водят до затопляне и сериозни наводнения. Фьонът в България е предвестник на валежи и чувствително понижение на температурата.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Манолов, Манол. Фьон. // Родопи кн. 3. март 1970. с. 39.