Бора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Адриатическа бора в Триест.

Бора̀ (на бошняшки: bura, на хърватски: bura, на гръцки: βοράς, на италиански: bora, на словенски: burja, на турски: bora) е северен, североизточен силен студен, сух, поривист вятър, който духа от ниски планински хребети към топло море.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Формира се предимно през студеното полугодие. Тогава налягането над сушата е високо, а над морето е ниско. Когато студеният въздух срещне планинска преграда се натрупва зад нея. Прехвърля се през седловините, което води до свиване на въздушния поток и увеличаване на скоростта му. Въздухът се спуска с голяма скорост по подветрения склон. Тъй като височината на преградата е малка адиабатното затоляне на спускащия се въздух е незначително. Важно условие за формиране на бора е голям контраст на температурата между топло море и изстудена суша, както и наличие на невисок непрекъснат планински хребет перпендикулярен на въздушния поток.[1]

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Новоросийска бора[редактиране | редактиране на кода]

Новоросийска бора, Новоросийск, 1997 г.

Успоредно на североизточния бряг на Черно море се намират северозападните разклонения на Кавказ. Новоросийск е разположен между Черно море и хребета Варада, а в близост до него е Мархотската седловина с височина 430 m, което е предпоставка за развитието на бора. Студеният въздух настъпва от североизток като се натрупва зад хребета. След това прелива през Мархотската седловина и с висока скорост се спуска към морето и града. Скоростта на вятъра в Новоросийск варира между 20 и 100 m/s. Нахлуващият въздух е с много ниска температура, което води до рязко понижаване на температурата до -20 оC. Това е причина за замръзване на водата, която облива кораби, къщи и пристанищни съоръжения и замръзва по тях. Продължителността на новоросийската бора трае от 2 до 7 дни.[2]

Адриатическа бора[редактиране | редактиране на кода]

Адриатическа бора в Нин, Хърватия
Адриатическа бора в Сен, Хърватия

Проявява се като силен студен северен, североизточен вятър, духащ от планинските хребети между Алпите и Динарските планини към Адриатическо море. Най-характерен е за териториите между полуостров Истрия и Дубровник. Проявява се през зимата, като има голяма повтаряемост и продължителност.[2]

Адриатическата бора бива два вида:

  • Циклонална бора – формира се при преминаването на циклони през централната част на Адриатическо море, съпроводена е с дъжд и достига до 60 km навътре в морето
  • Антициклонална бора – обхваща цялото североизточно крайбрежие на Адриатическо море, но не прониква на далеч в морето[2]

Мистрал[редактиране | редактиране на кода]

Мистрал е характерен за Южна Франция по долината на река Рона, където духа студен северен или северозападен вятър, възникващ при циклон с център Генуезкия залив и високо налягане над Франция. През зимата е особено силен и причинява множество материални щети.[3]

Други разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Бора се образува при преминаване на циклони от Баренцово в Карско море, която се проявява в Нова Земя.[3]

По крайбрежието на Байкал се проявяват студени падащи ветрове, които са наречени от местното население баргузин и сарма.[3]

В България студени падащи ветрове се наблюдават в Задбалканските котловини. В Сливен вятъра достига до 40 m/s, местното население го нарича бура. В България няма класически условия за образуване на бора – съчетание на планински хребет с топло море откъм подветрената му страна.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Векилска, Бистра. Обща климатология. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. ISBN 978-954-07-3383-8. с. 283 – 284.
  2. а б в Векилска, Бистра. Обща климатология. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. ISBN 978-954-07-3383-8. с. 284.
  3. а б в г Векилска, Бистра. Обща климатология. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. ISBN 978-954-07-3383-8. с. 285.