Мандра (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мандра.

Мандра
Sveta Nedelya church Mandra village, църква Света Неделя село Мандра.jpg
Общи данни
Население397 души[1] (15 септември 2022 г.)
23,2 души/km²
Землище17,098 km²
Надм. височина273 m
Пощ. код6357
Тел. код03741
МПС кодХ
ЕКАТТЕ47055
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Хасково
Станислав Дечев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Мандра
Ангел Михайлов
(ДСБ)

Мандра е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934935
1946935
1956785
1965562
1975539
1985500
1992491
2001478
2011477

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 477 100,00
Българи 324 67,92
Турци 3 0,62
Цигани
Други
Не се самоопределят 103 21,59
Не отговорили 42 8,80

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото се намира язовир „Мандра“. Той е известен с добрия и богат улов. Удобен е за почивка и отмора сред красива природа.

В непосредствена близост до селото се намира също така и Аязмото в местността Старата мандра. Тя е известна с магична сила. Водата, която е малко по-надолу от параклиса „Св. Марина“, не пресъхва никога, разказват местните хора. За чудотворния извор, който е винаги пълен, дори и в най-големите жеги, бабите твърдят, че лекува перфектно болести по очите. С нея местните измивали очичките на бебетата още щом станат на 40 дни.

Хората в Мандра са чували и стара история за неизлечимо болно момче от другия край на България. Лекарите го били отписали от този свят, но майка му, научила от знахарка за лековитата мандренска вода, го довела в селото им като последен шанс. Дала на детето си да пие от лековития извор и то оздравяло като по чудо.

Векове по-късно кореняците все още тачат местността и често ходят до параклис „Св. Марина“, строено през 1465 година, за да запалят свещичка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година около 19 юли се провежда събор, на който се събира цялото село и хора от съседните села.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]