Мандра (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мандра.

Мандра
Sveta Nedelya church Mandra village, църква Света Неделя село Мандра.jpg
Общи данни
Население 421 души[1] (15 юни 2020 г.)
23,5 души/km²
Землище 17,098 km²
Надм. височина 273 m
Пощ. код 6357
Тел. код 03741
МПС код Х
ЕКАТТЕ 47055
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Хасково
Станислав Дечев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Мандра
Ангел Михайлов
(ДСБ)

Мандра е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934935
1946935
1956785
1965562
1975539
1985500
1992491
2001478
2011477

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 477 100,00
Българи 324 67,92
Турци 3 0,62
Цигани
Други
Не се самоопределят 103 21,59
Не отговорили 42 8,80

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото се намира язовир „Мандра“. Той е известен с добрия и богат улов. Удобен е за почивка и отмора сред красива природа.

В непосредствена близост до селото се намира също така и Аязмото в местността Старата мандра. Тя е известна с магична сила. Водата, която е малко по-надолу от параклиса „Св. Марина“, не пресъхва никога, разказват местните хора. За чудотворния извор, който е винаги пълен, дори и в най-големите жеги, бабите твърдят, че лекува перфектно болести по очите. С нея местните измивали очичките на бебетата още щом станат на 40 дни.

Хората в Мандра са чували и стара история за неизлечимо болно момче от другия край на България. Лекарите го били отписали от този свят, но майка му, научила от знахарка за лековитата мандренска вода, го довела в селото им като последен шанс. Дала на детето си да пие от лековития извор и то оздравяло като по чудо.

Векове по-късно кореняците все още тачат местността и често ходят до параклис „Св. Марина“, строено през 1465 година, за да запалят свещичка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година около 19 юли се провежда събор, на който се събира цялото село и хора от съседните села.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България