Белица (област Хасково)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Белица (Област Хасково))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица
Общи данни
Население 312 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28.132 km²
Надм. височина 122 m
Пощ. код 6557
Тел. код 03755
МПС код Х
ЕКАТТЕ 3544
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Любимец
Анастас Анастасов
(ГЕРБ)

Белѝца е село в Южна България. То се намира в община Любимец, област Хасково.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 3 км западно от селото, между селата Бисер и Черна могила, отдалече се виждат три големи гористи хълма, известни като „Градището". Средният от тях – „Калето“ е най-високият. Върху него са запазени останки от голяма крепост, опасваща хълма в елипсовидна форма. От двете по-достъпни страни, от север и от юг, са издълбани и по един дълбок ров. Навсякъде личат натрупани ломени камъни от съборените стени. По повърхността се намират обилни фрагменти от раннотракийска (I хил. пр.н.е.), ранновизантийска (V-VI в.) и средновековна (Х-ХIV в.) керамика. В средата на Калето при археологически разкопки през 1986 г. е открита късноантична (VI в.), с баптистерий и средновековна (Х-ХIV в.) черква.

На северния хълм на „Градището“, познат като „Пресвета", са разкрити останки от тракийско селище от 11-6 век пр.н.е. В централната му част са открити основи на трикорабна кръстокуполна църква от 5 век или началото на 6 век с размери 11×11 m. В подножието на хълма се намира чешмата „Света Петка“.[1]

Селската църква „Рождество Христово“ е каменна и трикорабна, изградена през 1857 година. Първоначално камбанарията е дървена, а през 1995 година е заменена с нова осемстенна кула на квадратна основа.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сборът на селото се провежда на третия ден на Великден.[1]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Гогова, Розалина. Светите места в селищата на община Любимец. // Везни 7. 2007. с. 17-19.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]