Леярово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Леярово
Общи данни
Население 30 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,902 km²
Надм. височина 279 m
Пощ. код 8656
Тел. код 04754
МПС код У
ЕКАТТЕ 43615
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Стралджа
Атанас Киров
(МК "Промяна")

Леярово е село в Югоизточна България. То се намира в община Стралджа, област Ямбол.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в обсега на две климатични области – преходноконтинентална и преходносредиземноморска с мека зима, топла пролет и сухо и горещо лято. Средната януарска температура е около -1/0 С, средната юлска температура е около 22-23 С, а средната годишна температура е 10-12 С. Годишната сума на валежите е от 500 до 750 мм/кв.м, с максимум през юни и с минимум през август. Забелязва се и втори максимум през ноември–декември.

Гората край селото е предпочитано място за ловуване през ловния сезон, на глигани, чакали и пернати.

Въздухът в района е много чист. Най-близкото промишлено предприятие е ТЕЦ „Марица-изток 2“, отстоящ по права линия на около 70-80 км. Селото е много близо, (на около 12 км) от новостроящото се голф игрище "Дива роза".

История[редактиране | редактиране на кода]

старото име на селото е Дюкмен.Благоприятните природни условия са обусловили появата на човешки живот по тези земи още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.). Доказателство за това са откритите кости и предмети в пещерата "Мечата дупка", в местността "Солената вода" на границата на землищата на селата Борисово и Леярово.

По поречието на Тунджа е минавал път, свързващ севера с морето на юг и заради тази толкова важна артерия целият район около днешното с. Леярово е бил изключително богат. На около 3-4 км от селото в местността Марка (има предание че Марк Теренций Варон Лукул е отсядал с част от войските си на това място и затова и до днес местността носи това име) е имало старо селище. Другаде където е имало изградено селище е местността Юрта.През 1844 по материални причини семейството на бъдещия войвода Стефан Караджа се пренася в Дюкмен (дн. Леярово), Ямболско,където баща му - Тодор Димов е внук на странджанския големец Никола Узуна, става пастир за да изхранва семейството си. През 1846 г. семейството с малкия Стефан се прехвърлят в Лудогорието, а през април 1847 г. се настаняват за постоянно в Северна Добруджа. Според професор Михаил Арнаудов в труда му "Научна експедиция в Добруджа, 1917 г.", -Доклади на университетски и други учени. Дял втори. СТАТИИ ОТ СБОРНИК „ДОБРУДЖА”. География, история, етнография, стопанско и държавно-политическо значение”. ( Издание на Съюза на българските учени, писатели и художници. София, 1918). В Конгас, което е заселено в Севастополската война и брои сега 150 къщи чисто български, са настанени бежанци главно от селата Дюкмен  и Попово (Ямболско).ФОЛКЛОР( Сб. Добруджа, с. 119-152).Смята се че са се изселели след оттеглянето на войските на ген. Дибич Задбалкански.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Подписано е споразумението за изпълнение на проекта "Дива роза" в Стралджа. Според проекта на територия от 4000 дка в землището на Александрово до 2015 година ще бъдат изградени голф-игрища, 5-звезден хотел, 5000 жилища, СПА и оздравителен център. Курортът ще бъде най-големия по рода си в България.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]