Малко село
| Малко село | |
  Малко село  Малко село | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 470 души[1] (31 декември 2024 г.) 67,3 души/km² |
| Землище | 6,981 km² |
| Надм. височина | 375 m |
| Пощ. код | 8981 |
| Тел. код | 04588 |
| МПС код | СН |
| ЕКАТТЕ | 46646 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Сливен |
| Община – кмет | Котел Коста Каранашев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Малко село
Максуд Дурасов (ГЕРБ) |
Мàлко сèло е село в Югоизточна България, община Котел, област Сливен. Основната част от жителите му са къзълбаши.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Малко село се намира на около 37 km север-североизточно от областния център Сливен, около 11 km север-североизточно от общинския център Котел и около 54 km северозападно от град Карнобат (географски координати 42°58.86′N, 26°30.54′E). Разположено е в историко-географската област Герлово, в североизточното подножие на Котленска планина, на около километър от течащата северно от селото река Голяма Камчия. Климатът е умереноконтинентален. Надморската височина в центъра на селото при сградата на кметството е около 380 m, а преобладаващият наклон на терена е на север.
През Малко село минава третокласният републикански път III-706, който води на запад през село Филаретово към връзка с второкласния републикански път II-48, а на изток – през селата Ябланово и Звездица към връзка с първокласния републикански път I-7.
Землището на Малко село граничи със землищата на: село Топузево на север; село Ябланово на север и изток; град Котел на юг (граничен участък около 450 m); село Филаретово на запад.
Населението на село Малко село, наброявало 350 души при преброяването към 1934 г. и нараснало до 716 към 1985 г., намалява до 548 (по Служебен документ на НСИ от 2021-12-31) към 2021 г.[3]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 596 лица, за 6 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 514 – към „турска“, за 3 – към „ромска“ и за 73 – „не отговорили“.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е в България от 1878 г.[5] То носи името Кючюклèр до 1934 г., когато е преименувано на Малко село.[6][7]
Няма сведения кога е създадено училище в селото. Училищна сграда е построена през 1935 г. Училището е начално, а през 1969/1970 г. е построена нова сграда, за да бъде преобразувано в основно училище, но преобразуване не се извършва. През учебната 1968/1969 г. е открита полудневна детска градина. Училището се нарича Народно начално училище „Назъм Хикмет“ до 1985 г., когато е преименувано на Народно училище „Неофит Бозвели“. Закрито е през 2018 г.[8]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Малко село към 2023 г. е център на кметство Малко село.[9][10]
В Малко село към 2023 г. има действащо читалище „Светлина – 1952“;[11][12]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На юг от землището на Малко село, в землищата на град Котел и селата Ябланово и Медвен, се намира природната забележителност Злостен – карстова местност с множество пещери, предимно пропастни. Обявена е през 1985 г. за защитена територия с цел да бъдат опазвани намиращите се в нея характерни земни форми, пещери и други карстови образувания, както и вековна букова гора, и местности с историческо значение.[13] На около 4,5 – 5 km югоизточно от Малко село, в Злостен, се намира възвишението Али баба с Чаталкая (Сцепената скала) на върха му. На около 4,5 km южно от селото, в югозападната част на Злостен, се намира пропастната пещера Ледника.
Селско стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Плодородните почви в Малко село предлагат широки възможности за развитие на земеделието в региона. За развитието на селското стопанство стратегическо значение има растениевъдството. То осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението. Животновъдството е основен подотрасъл за селото. Развити са говедовъдството и свиневъдството, а наличието на ливади и пасища в планинската част на селото благоприятстват за развитието на овцевъдството и говедовъдство. Добри традиции съществуват и в областта на пчеларството.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 372.
- ↑ [https://www.nsi.bg/nrnm/reports/population/list/2951 Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Малко село, общ. Котел, обл. Сливен]
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Малко село, община Котел, област Сливен
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 178.
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 8 (23). I. Окръг Бургас / 9. Околия Котел / 11. Общ. Тича, с. Кючюклèр
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места. Списъци на населените места. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 3 (22); околия Котел, община Тича, село Малко село (Кючюклèр)
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Сливен – 32, фонд 1235 „Начално училище „Неофит Бозвели“ – с. Малко село, Сливенско (1961 – 2018)“; История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2023-04-30. Посетен на 2023-04-30.
- ↑ Справка за събитията за кметство Малко село, общ. Котел
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Сливен, кметство Малко село
- ↑ Детайлна информация за читалище „Светлина – 1952“, село Малко село, община Котел, област Сливен
- ↑ Информационна карта за 2022 г., читалище „Светлина – 1952“, село Малко село, община Котел, област Сливен
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Злостен. Категория: Природна забележителност
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-042
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-042-1 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г.
- Източна Стара планина. Географска карта
| ||||||||||
