Полянци (етнографска група)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хърцои)
Направо към: навигация, търсене

Полянците, наричани още хърцои[1][2] са етнографска група българи, обитаващи ареала между Стара планина и река Дунав – от река Искър до Силистра. В района на Троянския и Тетевенския Балкан, балканджиите използват думата полендаци . Идва от поле, равнина. Така наричат на жаргон хората от полето, от ниското, от Дунавската равнина, най- вече от Плевенска и Ловешка област. Техни съседи са балканджиите, населяващи Стара планина, на изток от Искърския пролом, шопите, живеещи на запад и добруджанците – на изток. Една от техните субгрупи се явяват капанците. От османците полянците красноречиво са наричани „ерлии“ от турското yerli – местен жител, кореняк.

Според носията им се отнасят към т.н. „белодрешковци“ с преходни форми към „чернодрешковците“. Женското облекло е двупрестилчено с тесни дълги коланни пояси и живописни шевици по ризите. Сред полянците в Северозападна България семейната задруга се запазва до най-късно. По занятие са предимно земеделци, живеещи в по време на османската власт в относително големи селища от уземни едноделни жилища, храната е най-вече зърнена – пшеничен хляб, качамак, наричан от тях още и мамалига, различни видове баници, трахана (булгур) и т.н.

Във фолклора най-характерни са коледуването на възрастни коледари с широк песенен репертоар и сурвакане с дрянова сурвакница на Нова година, надпяването на пръстените става на Нова година и се нарича „Ладуване“, еньовденските практики са слабо застъпени. Кукерските игри като заговезнишки обичай са запазени в Силистренско, ръководна роля тук играе бабата, а не мъжкият кукер. Подобно на от север Дунав се среща и обичая "Брезая" която посещава дома преди коледарите и гони злите духове. Популярно е лазаруването с "Буенец". В някои селища по това време се разиграват т. н. "мъжки" (или ергенски) сватби", с които се напомня на старите ергени да се женят. Много типични за тези българи са "Русалиите", наричани още "Калушари". Русалските игри имат магическо-лечебен характер и се играят през "русалската неделя". От обичаите за дъжд тук се практикува "Герман", наричан "Скалоян", "Калояни", както и "Гоненето на змей", за който се вярва, че задържа дъждоносните облаци. В народния бит преобладават обредните, седенкарските и жетварските песни. Предпочитани музикални инструменти са гъдулката, кавалът, гайдата с висок регистър (т. н. джура гайда). Песните са предимно едногласни, а танците — сключени хора и ръченици.

Полянците заедно, най-вече, с балканджии и рупци през XVIII—XIX век се разселват в Добруджа и заедно с оцелелите от завареното средновековно българско население образуват етнографската група на българите добруджанци.

Мизийците „Полянци“ не следва да се смесват с част от шопите в Софийското поле които са наричани по същия начин.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]