Кардам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кардам.

Кардам
владетел на България
Лични данни
Управление 777 – 803
Роден
735 г.
Починал
802 или 803
Предшественик Телериг
Наследник Крум

Кан Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г. Смята се, че Кардам е пряк приемник на кан Телериг, въпреки че за това има само един първоизточник – западният хронист Зигеберт[1].

През април 791 г. византийският император Константин VI (780 – 797) потегля на поход срещу българите. Акцията цели да ги накаже заради проникването им по поречието на река Струма и изтребването на ромейските войски. Кан Кардам взема своевременни мерки и ги пресреща на тяхна територия – при градчето Проват край Адрианопол. Привечер двете войски влизат в сражение и ромеите отстъпват. Вечерта те напускат лагера си и избягват в Константинопол. Сражението няма решителен характер, въпреки че бойното поле остава в ръцете на кан Кардам.

През юли 792 г. Константин VI излиза от столицата и пристига с войските си край българо-византийската граница, където се заема с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският кан Кардам се появява с войските си на 20 юли, като заема съседните височини. Времето минава в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна“, императорът излиза от лагера и дава решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстройва редиците си (напада безредно) и претърпява тежко поражение. Загиват много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът“ (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.

Кан Кардам празнува голяма победа – той пленява целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успява да се спаси и пристига като беглец в столицата. Последвали преговори, които завършват с подписването на мирен договор – императорът се задължава да плаща на българите ежегоден данък. През 796 г. Кардам изпраща послание на Константин VI, в което заявява: „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия.“ На това предизвикателство императорът отговаря с присъщата му самонадеяност, като изпраща на българския владетел конска тор, вместо злато, придружена с думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди.“ В изявлението на императора имало повече поза, отколкото желание за решаваща битка – той не само не стига до Маркели, но бива принуден да се спре северно от Адрианопол, тъй като кан Кардам вече бил разположил войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовава българския владетел на бой, „но той не се решава да излезе от укрепленията си“ – така поне твърди византийският хронист Теофан Изповедник. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир – както свидетелстват последвалите събития – те завършват с подновяването на договора от 792 г.

Повече сведения за живота на кан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и тя да е била насилствена, не бива да се поставя във връзка с интригите на Византия. Управлението на българския кан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата ѝ немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения – през 90-те години на 8 век България минава в настъпление на юг от Стара планина. Тази активна външна политика осигурява не само толкова мечтания мир, но и възхода на България през следващото столетие.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Латински извори за българската история, том III, Издателство на БАН, София 1965, стр. 44, бел. 4
Телериг
Печат на Първото българско царство
кан на България
(777 – 802)
Крум