Смилцена Палеологина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Смилцена Палеологина
царица на България
Лични данни
Регент на Иван IV Смилец
Регентство 1298-1300
Родена 13 век
Предшествана от Мария
Наследена от Ефросина
Семейство
Брак Цар Смилец
Династия Палеолози
Баща Константин Палеолог
Майка Ирина Комнина Ласкарина Вранина

Смилцена е византийска принцеса и българска царица, съпруга на българския цар Смилец.

Тя е дъщеря на византийския севастократор Константин Палеолог, брат на император Михаил VIII Палеолог, и на Ирина Комнина Ласкарина Вранина. Истинското ѝ име не е известно - въпреки че височайшата господарка на българите е добре позната не само в Търново и България, но и в Константинопол, съвременниците ѝ я наричат просто Смилцена (буквално Смилецовица или жената на Смилец).

Смилцена се омъжва за Смилец, още докато той е просто един средногорски български болярин, резедиращ в крепостта Копсис. През 1292 г. обаче съпругът ѝ става цар на България и свикналата с разкоша на дворците във Византийската столица принцеса, която е била принудена да живее няколко години в една провинциална крепост, отново попада сред дворцов разкош, но този път в българската столица.

След шестте години бездарно управление на цар Смилец, умрял през 1298 г., Смилцена се оказва на върха на властта, заставайки начело на регентството на малолетния си син Иван IV Смилец. Като ръководител на държавата, тя проявява изключителен усет и способност да се ориентира в голямата политика. Главните ѝ усилия през това време са насочени към укрепването на властта на сина ѝ и неутрализирането на останалите претенденти за короната. Тя умело успява да парира претенциите на главния претендент за царския престол, деспот Алтимир, брат на сваления от Смилец цар Георги I Тертер, като му дава за жена дъщеря си Марина и му връчва управлението на Крънска област. Така Алтимир става един от основните поддръжници на властта на Смилцена и сина ѝ Иван. С частичен успех се увенчават и усилията на царицата да подобри отношенията със съседното Рашко кралство. Тя омъжва по-малката си дъщеря Теодора Смилец за престолонаследника Стефан Урош III Дечански от Анна Тертер, дъщеря на цар Георги I Тертер.

На Смилцена се приписват и намеренията да обедини българските земи под един скиптър. За целта предложила ръката си в династичен брак на крал Стефан Милутин, като преговорите станали изключително напрегнати, предвид на обстоятелството, че от Константинопол направили пътека към кралския двор в Скопие.

През 1300 г. положението на Смилцена и сина ѝ в Търново става несигурно. От изгнание в Златната орда се завръща синът на Георги I Тертер, Теодор Светослав, който пристига с избягалия Чака, син на убития хан Ногай. Теодор Светослав открито предявява претенциите си като законен наследник на Българското царство и през същата година търновските боляри отварят вратите на столицата за него. Смилцена и отрокът ѝ търсят спасение при деспот Алтимир в Крън, откъдето бившата царица планира да си възвърне контрола над страната с помощта на зет си и други поддръжници. Теодор Светослав обаче успява да установи контрол над земите на Алтимир, което принуждава Смилцена и Иван Смилец да потърсят убежище при роднините си в Константинопол. Във византийската столица бившата височайша господарка на българите продължава да се изявява в светските среди, докато примиреният ѝ син се оттегля в манастир.

В крайна сметка, дъщеря ѝ Теодора Смилец е омъжена за Стефан Дечански, а нейния внук Стефан Душан става Цар в Скопие.

От брака си с цар Смилец Смилцена има три деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]