Аневско кале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Копсис)
Направо към: навигация, търсене
Аневско кале
Ко̀псис
Изглед към крепостта
Изглед към крепостта
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6778° с. ш. 24.7339° и. д.
Аневско кале
Ко̀псис
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
област Пловдив
Община Сопот
Археология
Вид крепост
Епоха Античност
Средновековие
Аневско кале
Ко̀псис
в Общомедия

Аневското кале, също наричано Аневско градище и Ко̀псис, срещано и с неправилното Анево кале[1], е крепост край село Анево, община Сопот, област Пловдив.

Разположена е на южния склон на Стара планина на надморска височина от 850 метра. На няколко километра на юг от рида, на който се намира крепостта, протича река Стряма. Крепостта отстои на по-малко от 4 километра от с. Анево, на около 2 километра от края на град Сопот (по автомобилен път с кола и по екопътека до върха).

Тя е сред най-запазените крепости в страната. Останките от крепостните стени достигат височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Изградена по време на Второто българско царство.

Подградието и цитаделата на Аневското кале са сред 3-те основни квартала на средновековния град Копсис (дн. Сопот). С голяма вероятност може да се допусне (но затова са нужни подробни историко-лингвистични изследвания), че Сопот е така дълго издирваният ранносредновековен град Потука (т.е. Потока), описан в житието на един от първите християнски светци от български произход - свети Михаил Воин от Потука, чието житие в старобългарската книжнина е известно като "Чудото на свети Георги с българина".

В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне“. Крепостта е много добре запазена и поради своите високи останки от стени и кули тя привлича множество туристи. Крепостта се споменава в пътеписа на Иван Вазов „Един кът от Стара планина“. Аневското кале е задълбочено проучвано. Археологическите разкопки в района на крепостта започват още през 1983 г.

Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана.

Чрез археологически разкопки е установено, че в крепостта се е намирал манастирски комплекс с църква (с др. 2 църкви). Манастирът в подградието е бил разположен върху по-стари останки на манастир от 5 век. На мястото на подградието и самата крепост са открити следи от живот и укрепления още от времето на на Античността ( I - V в.) и Ранното средновековие (VII - Х в.) Археолозите смятат, че крепостта в този си вид е започнала да съществува през първата половина на 12 век и е престанала да се използва в края на 14 век.

Според византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин Аневското кале е столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и царува през периода 1292 - 1298 г.

Около крепостта и в подстъпите към нея се откриват голям брой осколки от артилерийски снаряди от XIX в. С оглед на това и на относително пресните следи от пожар в крепостта може с голяма доза вероятност да се допусне, че тя е била обстрелвана с артилерия от руската войска по време на Освободителната война през 1877-1878 г. Възможно е височината, където се издига крепостта, да е била използвана за позиция от османски военни части или просто тя е била използвана като цел за учебни артилерийски стрелби.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]