Ирина Комнина Вранина Палеологина
| Ирина Комнина Вранина Палеологина | |
| византийска аристократка от XIII век | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1271 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Константин Палеолог |
| Деца | Теодора Палеологина Синадина Смилцена Палеологина Мария Палеологина Торникина Михаил Врана Палеолог Андроник Врана Палеолог |
Ирина Комнина Вранина Палеологина Ласкарина Кантакузина (на гръцки: Ειρήνη Κομνηνή Βράναινα Παλαιολογίνα Λασκαρίνα Καντακουζηνή) е византийска аристократкта от XIII – севастократорица, снаха на император Михаил VIII Палеолог.
Била дъщеря на стратега Врана, като се падала внучка на генерала Теодор Врана и на някогашната византийска императрица Анна[1] Около 1259/60 г. се омъжила за Константин Палеолог, кесар и по-късно севастократор, който бил по-малък брат на император Михаил VIII Палеолог.[2] Родила двама сина и три дъщери:
- Михаил Комнин Врана Палеолог
- Андроник Комнин Врана Дука Ангел Палеолог
- Мария Комнина Вранина Ласкарина Дукина Торникина Палеологина
- Теодора Палеологина Синадина
- Смилцена Палеологина, омъжена за българския болярин, а по-късно и цар, Смилец.
След като съпругът ѝ се замонашил, тя последвала примера му и също приела монашество под името Марта.[3] Дъщеря ѝ Теодора също станала монахиня и основала манастира „Света Богородица Сигурна надежда“, в чийто типик има съхранена миниатюра с иображение на Ирина и съпругът ѝ, като в пояснението Ирина е наречена Комнина Вранина Палеологина, но в текста на типика дъщеря ѝ я нарича Вранина Комнина Ласкарина Кантакузина Палеологина[4], без да става ясно по каква линия Ирина е използвала и фамилията на Кантакузини.[2] Освен това Теодора Синадина съобщава, че родителите ѝ починали, докато тя все още била твърде млада, поради което трябвало да бъде отгледана от чичо си Михаил VIII.[2] Типикът почита паметта им ежегодно на 25 октомври, предвиждайки провеждането на специални за целта заупокойни служби при специално осветление и декорация на църквата, както и раздаване на допълнителни дажби за монахините и храна за бедните при вратите на манастира.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Nicol 1968, с. 10; Saint-Guillain 2016.
- ↑ а б в Nicol 1968, с. 10.
- ↑ Nicol 1968, с. 10.
- ↑ Thomas & Hero 2016, с. 1556, Typikon of Theodora Synadene, XXII, 1116; Nicol 1968, с. 10.
- ↑ Thomas & Hero 2016, с. 1555-1556, Typikon of Theodora Synadene, XXII 113 - 1116.
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Typikon of Theodora Synadene for the Convent of the Mother of God Bebaia Elpis in Constantinople (trans. Alice-Mary Talbot). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, архив на оригинала от 6 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140106200159/http://www.doaks.org/resources/publications/doaks-online-publications/byzantine-monastic-foundation-documents/typ071.pdf
- ((en)) Nicol, Donald M. (1968). The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus), ca. 1100 – 1460: A Genealogical and Prosopographical Study, Dumbarton Oaks studies 11. Washington, DC: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, OCLC 390843
- Saint-Guillain, Guillaume (2016). Identities and Allegiances in the Eastern Mediterranean after 1204. Routledge, ISBN 1317119134, ISBN 978-1-317-11913-5, https://books.google.com/books?id=tNQYDQAAQBAJ