Направо към съдържанието

Никюп

Никюп
България
43.2434° с. ш. 25.5884° и. д.
Никюп
Област Велико Търново
43.2434° с. ш. 25.5884° и. д.
Никюп
Общи данни
Население378 души[1] (15 март 2024 г.)
19,5 души/km²
Землище19,433 km²
Надм. височина135 m
Пощ. код5068
Тел. код06121
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ51740
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ; 2011)
Никюп в Общомедия

Никюп е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. От 2011 кметски наместник в селото е Йорданка Атанасова.[2]

Село Никюп се намира в предпланински район, централната част на Дунавската равнина. Наблизо тече река Росица.

Климат – умерено-континентален. Почви – плодороден чернозем. Благоприятни условия за отглеждане на зеленчуци и плодове. Селото е известно в региона с отглеждането на качествени дини. В миналото, дините са били от местен сорт с тънки кори, който за жалост днес е изгубен.

Останките от античния римски град Никополис ад Иструм („Град на победата при Дунава“) се намират на 3 км от село Никюп, на 18 км северно от старата българска столица Велико Търново.

Първите писмени сведения за селото датират от XV век. Източник на тази информация са стари турски данъчни регистри. Селото е било разположено около римския град, като през 1789 – 90 г. вероятно настъпва преместване на село Никюп на сегашното му място на около 2.5 километра западно от средновековното му местонахождение.

Потребителска кооперация „Пробуда“ е основана през 1915 година. В селото се учредява ТКЗС „Димитровски завети“ през 1945 г.

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341776
19461813
19561689
19651424
19751044
1985805
1992669
2001519
2011365
2021332
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 365 100.00
Българи 307 84.10
Турци 25 6.84
Цигани 0 0.00
Други 7 1.91
Не се самоопределят 1 0.27
Неотговорили 25 6.84

Населението на селото в преобладаващата си част е източноправославно.

  • Православен храм „Света Параскева“

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Лапидариум с археологически находки от древно-римското селище Никополис ад Иструм има в Никюп. В музея на открито са събрани няколко колони, капаци на саркофази, мраморни части от сгради, които дават богата информация за архитектурата по онова време.

В центъра на селото се намира паметник на загиналите никюпени във всички войни.

Първото училище в Никюп е основано през 1884 година. Училището се помещава в църковната килия. Първи учител е Йордан Георгиев Чолаков. Следващите преподаватели в селото са: Тодор Георгиев Минчев и Сава Парапанов от с. Тенча.

Народно читалище „Зора“

[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Зора“ е основано през 1899 г. по инициатива на будния учител Стефан Беливанов от Лясковец. Формират се първите културни формации. Първите пиеси, които се изнасят са „Геновева“, по-късно „Ильо Войвода“, „Хъшове“ и др. През 1932 година се построява нова по-голяма Читалищна сграда.

„Фестивал на динята“ – провежда се първата събота на месец август.[6][7]

Античен римски фестивал „Нике – играта и победата“ – провежда се последната събота и неделя на месец май.

Храмов празник – „Петковден“, 14 октомври.

Съборът на селото се празнува всяка последна неделя от месец октомври. Разминаването се е получило от разликата в юлианския и григорианския календар.

  • ФК Вихър – Никюп – не съществува от 1986 г.
  • ФК „Олимпиакос Никюп 2018“ 
  • Станчо Чолаков, министър на народното просвещение (1944 – 1945), министър на финансите (1945 – 1946), управител на БНБ (1946)

Атанас Попов е автор на първата книга за историята на село Никюп от „От векове до днес“.

Морският нос Никюп на полуостров Тринити в Антарктика е наименуван в чест на селището.[8]

От 2019г с. Никюп е побратимено със село Ондувил, Северна Нормандия[9]