Никюп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никюп
Общи данни
Население 398 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 19,433 km²
Надм. височина 135 m
Пощ. код 5068
Тел. код 06121
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 51740
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)
Никюп в Общомедия

Никюп е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. От 2011 кметски наместник в селото е Йорданка Атанасова[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Никюп се намира в предпланински район, централната част на Дунавската равнина. Наблизо тече река Росица.

Климат – умерено-континентален. Почви – плодороден чернозем. Благоприятни условия за отглеждане на зеленчуци и плодове. Селото е известно в региона с отглеждането на качествени дини. В миналото, дините са били от местен сорт с тънки кори, който за жалост днес е изгубен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останките от античния римски град Никополис ад Иструм („Град на победата при Дунава“) се намират на 3 км от село Никюп, на 18 км северно от старата българска столица Велико Търново.

Monument Nikup,Bulgaria.jpg

Първите писмени сведения за селото датират от 15 век. Източник на тази информация са стари турски данъчни регистри. Селото е било разположено около римския град. 1789 – 90 са вероятните години за преместване на село Никюп на сегашното му място или на около 2.5 километра западно от средновековното му местонахождение.

Потребителска кооперация „Пробуда“ е основана през 1915 година. В селото се учредява ТКЗС „Димитровски завети“ през 1945 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 776
1946 1 813
1956 1 689
1965 1 424
1975 1 044
1985 805
1992 669
2001 519
2011 365

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 365 100.00
Българи 307 84.10
Турци 25 6.84
Цигани 0 0.00
Други 7 1.91
Не се самоопределят 1 0.27
Не отговорили 25 6.84

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото в преобладаващата си част е източноправославно.

  • Православен храм „Света Параскева“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Лапидариум с археологически находки от древно-римското селище Никополис ад Иструм има в Никюп. В музея на открито са събрани няколко колони, капаци на саркофази, мраморни части от сгради, които дават богата информация за архитектурата по онова време.

В центъра на селото се намира паметник на загиналите никюпени във всички войни.

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище в Никюп е основано през 1884 година. Училището се помещава в църковната килия. Първи учител е Йордан Георгиев Чолаков. Следващите преподаватели в селото са: Тодор Георгиев Минчев и Сава Парапанов от с. Тенча.

Народно читалище „Зора“[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Зора“ е основано през 1899 г. по инициатива на будния учител Стефан Беливанов от Лясковец. Формират се първите културни формации. Първите пиеси, които се изнасят са „Геновева“, по-късно „Ильо Войвода“, „Хъшове“ и др. През 1932 година се построява нова по-голяма Читалищна сграда.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

„Фестивал на динята“ – провежда се първата събота на месец август.[5] [6]

Античен римски фестивал „Нике – играта и победата“ – провежда се последната събота и неделя на месец август.

Храмов празник – „Петковден“, 14 октомври.

Съборът на селото се празнува всяка последна неделя от месец октомври. Разминаването се е получило от разликата в юлианския и григорианския календар.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ФК Вихър – Никюп – не съществува от 1986 г.
  • ФК „Олимпиакос Никюп 2018“ – президент: Кирил Минков

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Станчо Чолаков, министър на народното просвещение (1944 – 1945), министър на финансите (1945 – 1946), управител на БНБ (1946)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Попов е автор на първата книга за историята на село Никюп от „От векове до днес“.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Никюп на полуостров Тринити в Антарктика е наименуван в чест на селището.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България