Войнежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Войнежа
Общи данни
Население 57 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,831 km²
Надм. височина 459 m
Пощ. код 5045
Тел. код 06118
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 11898
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Велико Търново
Даниел Панов
(ГЕРБ)

Войнежа е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Централна Стара планина, на тридесет километра южно от Велико Търново и четири километра източно от Прохода на Републиката. Исторически в селото са се оформили пет махали:

  • Долен Войнеж
  • Со̀левска махала
  • Среден Войнеж
  • Горен Войнеж
  • Чаршията

Местности[редактиране | редактиране на кода]

Списък на местности в околностите на с. Войнежа.

  • Ю̀рта
  • Белѝлката
  • Дима̀нската орнѝца
  • Ю̀лчу Юрт
  • Рушѐнека
  • Енчов Пря̀слоп
  • Мрътвѝцата
  • Прѝпека
  • Чернѝчката
  • Съ̀йна
  • Горчивата чешма (Горчивка)
  • Равнища̀
  • Острѝката
  • Чѐнкин дол
  • Пачата усойна

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война в 1912 година един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Запазена приписка върху страниците на богослужебна книга от църквата "Св. Пророк Илия" в с. Войнежа, съхранявана в Териториалния държавен архив в гр. В. Търново дава основание да се направи извод, че жители на селото са взели участие във Велчовата завера през 1835 г. .[2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото е с традиционно източноправославно вероизповедание.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Храм "Свети Пророк Илия", построен през 1835 г. На 30 юли 2005 г. е отбелязана 170-годишнината от построяването на храма "Св.Пророк Илия".

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на 20 юли, Илинден, храмов празник на селото.

Други[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Войнежа се намира родната къща на Филип Тотю в махала Гърците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
  2. Елена Налбантова, Бележки по полетата на един "Апостол"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]