Община Гурково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Гурково
Map of Gurkovo municipality (Stara Zagora Province).png
Общи данни
Област Област Стара Загора
Площ 292.26 km²
Население 5 346 души
Адм. център Гурково
Брой селища 11
Сайт www.obshtina-gurkovo.com
Управление
Кмет Стоян Николов
(БСП)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (4)
   ДПС (4)
   БСП (3)
   АБВ (2)
Географска карта на община Гурково

Община Гурково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в североизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 292,261 km2 е 9-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.

Около 2/3 от територията на община Гурково се заема от южните склонове на Средна Стара планина. На запад от долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) и Прохода на Републиката (Хаинбоаз) се простират югоизточните разклонения на Тревненска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Клъшка чукара 946,2 m, разположен на границата с община Велико Търново, на около 3 km западно от прохода. Районите разположени източно от реката и прохода се заемат от югозападните части на Елено-Твърдишка планина. Тук на границата с община Твърдица, на около 3 km на изток-североизток от рудник Паисий се издига връх Каменска могила 1251,4 m, най-високата точка на община Гурково.

Южно от двете планини в пределите на общината попадат крайната източна част на Казанлъшката котловина и най-западната част на Твърдишката котловина, където надморската височина варира от 280 до 350 m. Тук се намира и най-ниската точка на общината – 261 m н.в. (кота преливник на язовир Жребчево). Между двете котловини, южно от „опашката“ на язовира се издига уединеното възвишения Ямурджа 432,9 m, което се явява естествена граница между двете котловинни полета.

Най-южната част на общината (южно и югозападно от язовира) се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Трите върха 736,1 m, разположен на границата с общините Стара Загора и Николаево.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Гурково е река Тунджа, долината на която изцяло е залята от водите на големия язовир Жребчево. Преди вливането на Тунджа, отляво в нея се влива Радова река.

Радова река (33 km) извира под името Габрищица от извор-чешма на 938 m н.в. в Тревненска планина, на на 1,5 km източно от гара Кръстец, Община Трявна. До изхода си от планината тече в югоизточна посока в дълбока и силно залесена долина. Между селата Конарското, Община Трявна и Пчелиново носи името Лява река. Северозападно от град Гурково излиза от Стара планина, образува голям наносен конус и навлиза в най-западната част на Твърдишката котловина. При ниско ниво на Жребчево се влива отляво в река Тунджа на 269 m н.в., а при високо — в "опашката на язовира". Площта на водосборният и басейн е 240 km2, което представлява 2,85% от водосборния басейн на река Тунджа. Неин основен приток е Лазова река (Гурковска река).

Лазова река (21 km, Гурковска река) извира под името Екенова река на 1147 m н.в. в Елено-Твърдишка планина, на на 4,8 km западно от Твърдишки проход. До рудник "Паисий" тече на югозапад, а след това на юг в много дълбока и силно залесена долина. В района на местността Лазово има малко долинно разширение. В северния край на град Гурково излиза от планината, преминава през града и на 1,3 km южно от него се влива отляво в Радова река на 295 m н.в. Площта на водосборният r̀ басейн e 54 km2, което представлява 22,5% от водосборния басейн на река Радова река.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Климатичните и почвени условия са благоприятни за развитието на етерично-маслени култури и лозя. Отглеждат се и зеленчуци, пшеница, ечемик, овощни дървета и др. Седемдесет процента от територията на общината е заета от гори. Природно-географските условия са благоприятни и за развитието на животновъдството – отглеждат се предимно свине, овце, кози и крави.

В екологично отношение районът е чист. Няма крупни замърсители на околната среда. Поради близостта до Стара планина и прекрасните си природни дадености, множеството хижи и почивни станции, общината се явява привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 127 100,00
Българи 3 596 70,14
Турци 196 3,82
Цигани 1 034 20,17
Други 5 0,10
Не се самоопределят 29 0,57
Не отговорили 267 5,21

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Гурково
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 6234 6501 7428 7337 6694 6452 6160 5676 5127
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 5 127 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Гурково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Брестова - - в з-щето на с. Димовци Златирът 33 - в з-щето на с. Пчелиново
Гурково 2772 58,323 Хаинито, Колупчии, Генерал Гурково Конаре 464 39,741 Конари, Княгиня Евдокия
Дворище 14 - Юрта, в з-щето на с. Димовци Лява река 30 29,232
Димовци 21 14,162 Паничерево 1760 41,713 Чанакчии, Долно Паничерево
Жерговец - - в з-щето на с. Димовци Пчелиново 31 89,090 Пчелински рът
Жълтопоп 2 - Саръ папазлардан, Червени Поповци, в з-щето на с. Димовци ОБЩО 5127 292,261 5 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаинито (Колупчии) на с. Гурково;
– преименува м. Юрта на м. Дворище;
– преименува с. Чанакчии на с. Долно Паничерево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Саръ папазлардан (Червени Поповци) на м. Жълтопоп;
– преименува с. Конари на с. Княгиня Евдокия;
  • МЗ № 1313/обн. 27.06.1940 г. – преименува с. Гурково на с. Генерал Гурково;
  • МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княгиня Евдокия на с. Конаре;
  • МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – възстановява старото име на с. Генерал Гурково на с. Гурково;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Пчелински рът на с. Пчелиново;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Гурково за с.гр.т. Гурково;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Гурково за гр. Гурково;
  • Указ № 3894/обн. 09.11.1984 г. – преименува с. Долно Паничерево на с. Паничерево;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 310/обн. 05.08.1997 г. – отделя гр. Гурково и селата Димовци, Конаре, Лява река, Паничерево и Пчелиново и техните землища от община Мъглиж и създава нова община Гурково с административен център гр. Гурково;
  • Указ № 400/обн. 23.09.1997 г. – отделя селата Брестова, Дворище, Жерговец, Жълтопоп и Златирът от община Мъглиж и ги присъединява към новосъздадената община Гурково.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 6,5 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51,0 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ