Гурково (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Гурково)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гурково.

Гурково (община)
Map of Gurkovo municipality (Stara Zagora Province).png
Общи данни
Област Област Стара Загора
Площ 292.26 km²
Население 5 346 души
Адм. център Гурково
Брой селища 11
Сайт www.obshtina-gurkovo.com
Управление
Кмет Иван Иванов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 13 съветници
   ГЕРБ (4)
   ДПС (4)
   БСП (3)
   АБВ (2)
Географска карта на община Гурково

Община Гурково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в североизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 292,261 km2 е 9-та по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.

Около 2/3 от територията на община Гурково се заема от южните склонове на Средна Стара планина. На запад от долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) и Прохода на Републиката (Хаинбоаз) се простират югоизточните разклонения на Тревненска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Клъшка чукара 946,2 m, разположен на границата с община Велико Търново, на около 3 km западно от прохода. Районите разположени източно от реката и прохода се заемат от югозападните части на Елено-Твърдишка планина. Тук на границата с община Твърдица, на около 3 km на изток-североизток от рудник Паисий се издига връх Каменска могила 1251,4 m, най-високата точка на община Гурково.

Южно от двете планини в пределите на общината попадат крайната източна част на Казанлъшката котловина и най-западната част на Твърдишката котловина, където надморската височина варира от 280 до 350 m. Тук се намира и най-ниската точка на общината – 261 m н.в. (кота преливник на язовир Жребчево). Между двете котловини, южно от „опашката“ на язовира се издига уединеното възвишения Ямурджа 432,9 m, което е естествена граница между двете котловинни полета.

Най-южната част на общината (южно и югозападно от язовира) се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Трите върха 736,1 m, разположен на границата с общините Стара Загора и Николаево.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Гурково е река Тунджа, долината на която изцяло е залята от водите на големия язовир Жребчево. Преди вливането на Тунджа, отляво в нея се влива Радова река.

Радова река (33 km) извира под името Габрищица от извор-чешма на 938 m н.в. в Тревненска планина, на на 1,5 km източно от гара Кръстец, община Трявна. До изхода си от планината тече в югоизточна посока в дълбока и силно залесена долина. Между селата Конарското, община Трявна и Пчелиново носи името Лява река. Северозападно от град Гурково излиза от Стара планина, образува голям наносен конус и навлиза в най-западната част на Твърдишката котловина. При ниско ниво на Жребчево се влива отляво в река Тунджа на 269 m н.в., а при високо — в "опашката на язовира". Площта на водосборният и басейн е 240 km2, което представлява 2,85% от водосборния басейн на река Тунджа. Неин основен приток е Лазова река (Гурковска река).

Лазова река (21 km, Гурковска река) извира под името Екенова река на 1147 m н.в. в Елено-Твърдишка планина, на на 4,8 km западно от Твърдишки проход. До рудник "Паисий" тече на югозапад, а след това на юг в много дълбока и силно залесена долина. В района на местността Лазово има малко долинно разширение. В северния край на град Гурково излиза от планината, преминава през града и на 1,3 km южно от него се влива отляво в Радова река на 295 m н.в. Площта на водосборният r̀ басейн e 54 km2, което представлява 22,5% от водосборния басейн на река Радова река.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Климатичните и почвени условия са благоприятни за развитието на етерично-маслени култури и лозя. Отглеждат се и зеленчуци, пшеница, ечемик, овощни дървета и др. Седемдесет процента от територията на общината е заета от гори. Природно-географските условия са благоприятни и за развитието на животновъдството – отглеждат се предимно свине, овце, кози и крави.

В екологично отношение районът е чист. Няма крупни замърсители на околната среда. Поради близостта до Стара планина и прекрасните си природни дадености, множеството хижи и почивни станции, общината е привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 5 127 100,00
Българи 3 596 70,14
Турци 196 3,82
Цигани 1 034 20,17
Други 5 0,10
Не се самоопределят 29 0,57
Не отговорили 267 5,21

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Гурково
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 6234 6501 7428 7337 6694 6452 6160 5676 5127
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 5 127 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Гурково, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Брестова - - в з-щето на с. Димовци Златирът 33 - в з-щето на с. Пчелиново
Гурково 2772 58,323 Хаинито, Колупчии, Генерал Гурково Конаре 464 39,741 Конари, Княгиня Евдокия
Дворище 14 - Юрта, в з-щето на с. Димовци Лява река 30 29,232
Димовци 21 14,162 Паничерево 1760 41,713 Чанакчии, Долно Паничерево
Жерговец - - в з-щето на с. Димовци Пчелиново 31 89,090 Пчелински рът
Жълтопоп 2 - Саръ папазлардан, Червени Поповци, в з-щето на с. Димовци ОБЩО 5127 292,261 5 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаинито (Колупчии) на с. Гурково;
– преименува м. Юрта на м. Дворище;
– преименува с. Чанакчии на с. Долно Паничерево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Саръ папазлардан (Червени Поповци) на м. Жълтопоп;
– преименува с. Конари на с. Княгиня Евдокия;
  • МЗ № 1313/обн. 27.06.1940 г. – преименува с. Гурково на с. Генерал Гурково;
  • МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княгиня Евдокия на с. Конаре;
  • МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – възстановява старото име на с. Генерал Гурково на с. Гурково;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Пчелински рът на с. Пчелиново;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Гурково за с.гр.т. Гурково;
  • Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Гурково за гр. Гурково;
  • Указ № 3894/обн. 09.11.1984 г. – преименува с. Долно Паничерево на с. Паничерево;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 310/обн. 05.08.1997 г. – отделя гр. Гурково и селата Димовци, Конаре, Лява река, Паничерево и Пчелиново и техните землища от община Мъглиж и създава нова община Гурково с административен център гр. Гурково;
  • Указ № 400/обн. 23.09.1997 г. – отделя селата Брестова, Дворище, Жерговец, Жълтопоп и Златирът от община Мъглиж и ги присъединява към новосъздадената община Гурково.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 6,5 km преминава участък от трасето на жп линията СофияКарловоБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]