Лазова река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лазова река
(Гурковска река)
Bulgaria Stara Zagora Province relief location map.jpg
42.7772° с. ш. 25.8356° и. д.
42.6397° с. ш. 25.7961° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Стара Загора
Община Гурково
Дължина 21 km
Водосборен басейн 54 km²
Начало
Място Елено-Твърдишка планина,
Стара планина
на 4,8 km западно от Твърдишки проход
Координати 42°46′37.92″ с. ш. 25°50′08.16″ и. д. / 42.7772° с. ш. 25.8356° и. д.
Надм. височина 1147 m
Устие
Място ляв приток на Радова рекаТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°38′22.92″ с. ш. 25°47′45.96″ и. д. / 42.6397° с. ш. 25.7961° и. д.
Надм. височина 295 m

Лазова река (или Гурковска река) е река в Южна България, област Стара Загора, община Гурково, ляв приток на Радова река от басейна на Тунджа. Дължината ѝ е 21 km.

Лазова река извира под името Екенова река на 1147 m н.в. в Елено-Твърдишка планина на Стара планина, на на 4,8 km западно от Твърдишки проход. До рудник „Паисий" тече на югозапад, а след това на юг в много дълбока и силно залесена долина. В района на местността Лазово има малко долинно разширение. В северния край на град Гурково излиза от планината, преминава през града и на 1,3 km южно от него се влива отляво в Радова река от басейна на Тунджа на 295 м н.в.

Площта на водосборният басейн на Лазова река възлиза на 54 km2, което представлява 22,5% от водосборния басейн на река Радова река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Манастирска река
  • → Варовитата река
  • ← Широка река
  • → Студения дол
  • → Марков трап

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум март-юни и минимум от юли до октомври.

По течението на реката е разположен само град Гурково.

Водите на реката в най-долното си течение се използват за напояване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 281.